19.7.1980 г. в Москва са открити 22-те Летни олимпийски
игри, бойкотирани от западните
Съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. обаче кара
Джими Картър да издаде ултиматум на 20 януари 1980 г., предупреждаващ, че САЩ
ще бойкотират Летните олимпийски игри в Москва, ако съветските войски не се
изтеглят от Афганистан в рамките на един месец. Плюсовете и минусите на
вероятен бойкот се обсъждат на няколко срещи в хотела Билдерберг в Аахен,
Германия.
В крайна сметка е прието, че подобно действие от страна на
САЩ в световен мащаб ще бъде възприето като сантиментално, а не като
стратегически акт. По време на срещата африкански представител заявява, че
бойкотът ще е "ефективен символичен протест не само срещу инвазията на
Съюза в Афганистан, но и за видимото страдание на жителите на самия СССР".
Същият представител уведомява съветските делегати, че бойкотът ще се състои,
независимо от това дали ще предизвика отговор.
Администрацията на Картър оказва невероятен натиск върху
страните от НАТО, тъй като доста от тях са били против бойкот на игрите.
Канцлерът на ФРГ Хелмут Шмидт се оплаква от отношението на щатите към
съюзниците им и становището, че "добрият съюзник трябва да прави това,
което му се нареди". Същевременно САЩ изпращат свои дипломатически мисии в
Танзания, Нигерия и Сенегал, за да се склонят правителствата на страните да се
присъединят към бойкота. Американската преса обаче оценява резултата от мисиите
като провал.
Към бойкота, обявен от САЩ, в крайна сметка се присъединяват
и други страни, сред които Япония, Западна Германия, Китай, Филипините,
Аржентина и Канада. Някои от тези страни участват и в бойкота от 1984 г.
Великобритания, Франция и Австралия подкрепят безпрекословно бойкота, но дават
свобода на своите атлети да участват, ако желаят. В резултатът на това решение
Великобритания и Франция изпращат много по-малочислени делегации от атлети от
обикновено. Английските отбори по езда, хокей и ветроходство бойкотират напълно
Летните олимпийски игри в Москва.
Испания, Италия, Швеция, Исландия и Финландия са сред
другите страни, които представят Западна Европа. Изключение правят само тези
италиански атлети, които принадлежат към военни структури, тъй като страната е
член на НАТО и правителството официално е решило да подкрепи бойкота. Някои
спортисти, родени в САЩ, но с чуждо гражданство, също участват в игрите в
Москва, но като състезатели на Италия, Австралия и др. страни.
На церемониите по откриването и закриването атлети от много
страни, в това число Австралия, Андора, Белгия, Дания, Франция, Обединеното
Кралство, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Пуерто Рико,
Сан Марино, Испания и Швейцария маршируват под олимпийския флаг, вместо под националните
си знамена. Въпреки че правителството на Нова Зеландия официално подкрепя
бойкотирането на Игрите, четирима атлети от тази страна се състезават, но не за
страната си. Същевременно атлети от 16 други страни също не представят родините
си и на церемонията по награждаването звучи олимпийският химн вместо този на
съответната страна. В резултат на това се случва церемония, по време на която
са вдигнати три олимпийски флага.
Въпреки бойкота и участието на едва 80 страни на Игрите са
подобрени много рекорди. Любопитен факт е, че това е една от най-успешните
олимпиади за България. Страната ни печели 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови
отличия, общо 41 медала. България се нарежда на 3-о място в крайното класиране
по медали.