79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и
Стабий са погребани под
В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв
знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да
спомогне за избягването на човешки жертви.
Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо
земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от
втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и
газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на
Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която
паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.
Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от
жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите
скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години
градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на
места дълбочина до 25 м.
Днес това е единственият активен вулкан в континенталната
част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана.
Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо.
Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на
Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88
бомбардировача B-25 „Мичъл”.
1215 г. папа Инокентий III обявява Магна харта за невалидна.
Понтификатът на Инокентий III е връхната и същевременно най-чистата проява на
средновековното папство. Той издига службата си до полубожествена и определя
мястото на папата между Бог и човек - над човека, но под Бог, с което въвежда и
титула „Христов заместник”. Джовани Лотарио, граф ди Сени, както е светското му
име, умира през 1216 г.
Получил теологическо образование в Париж при Пиер Корбьойски
и подготвен по каноническо право в Болоня при Угочино Ферарски, Лотар се издига
светкавично по стълбицата на папската курия и става кардинал през 1190 г.
Когато е избран за папа, все още не е в свещенически сан и е само на 38 години.
Единодушният избор го спасява от контестации и антипапи, а малолетието на
бъдещия император Фридрих II след смъртта на Хенри VI отвързва ръцете му за
най-активния средновековен понтификат. Искрен в намеренията си, изкусен
дипломат, той е преди всичко зает да утвърди пълната власт на папската курия в
Европа.
В църковните дела Инокентий III има благоразумието и острия
нюх да подкрепи францисканците, но също така няма скрупули да разреши на св.
Доминик безпощадна разправа с албигойците и разорение на Южна Франция. Налага
индиректното участие на папата при избора на император, а благословията,
короноването и инвеститурата му са в ръцете на папата и са окончателни от
негово име.
Четвъртият латерански събор през 1215 г. бележи върха на
понтификата на Инокентий III. Съборът провъзгласява официалната доктрина за
Причастието и останалите догмати на Християнството в най-чист вид;
провъзгласява задължителната ежегодна изповед за всеки християнин; забранява
създаването на нови религиозни ордени и др. Съборът проправя пътя и на
Инквизицията, която в началото не почива на самопризнания чрез мъчения, а на
логично разследване и най-вече спестява на набедените престъпници задължението
да държат с голи ръце нажежено желязо, да плуват в ледени води или да ги
заливат с вряла вода, за да докажат невинността си.