325 г. завършва Първият вселенски събор в Никея. Съборът бил
свикан от византийския
На Събора присъствали и много епископи, впоследствие прославени
от църквата като светци (свети Никола, епископ Мир Ликийски и свети Спиридон
Тримитунтски). В продължение на няколко дни Съборът не успял логически да
докаже погрешността на Арий.
Според преданията като доказателство за християнската
представа за Бога като единна и неразделна Света Троица се явило чудото,
извършено от Свети Спиридон. Той взел в ръка парче от глинен съд и казал: „Бог,
както и този глинен чиреп, е Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. Едновременно с
думите от чирепчето лумнали пламъци, след това потекла вода и накрая се
образувала глина. След това Съборът отхвърлил арианското вероучение и утвърдил
Символа на Вярата за всички християнски държави.
Никейският събор определя правилото за изчисляване на
главния празник в богослужебната година Пасха – уточнено е да бъде в първия
неделен ден след първото пълнолуние, което настъпва не по-рано от пролетното
равноденствие.
Необходими са поне две уточнения. Първото се отнася до
различните празници Пасха при християните и евреите. Християнската Пасха в чест
на възнесението на Исус Христос. При евреите обаче се празнува в памет на
Изхода от Египет, когато Бог убива всички момчета освен юдейските, чиито жилища
са белязани с кръст на вратата. Тъй като датата всяка година се изчислява по
лунно-слънчевия календар, то празникът е подвижен.
Второто уточнение опира до факта, че католическата църква
определя пролетното равноденствие по Григорианския календар, а източното
православие остава частично вярно на Юлианския календар. Разликата между двата
календара е почти половин месец.