1963 г. влиза в употреба гореща линия между президентите на
СССР и САЩ. Инициативата за
Създаването си т.нар. „червен телефон” дължи на Карибската
криза, която бележи връхната точка на напрежение между двете свръхсили. В
разгара на Студената война на американците им трябват 12 часа за дешифриране на
послания в размер на 3000 думи от съветския лидер Никита Хрушчов до президента
Джон Кенеди. В условията на напрегнат диалог е необходимо рязко да се ускори
комуникацията. Така през юни 1963 г. е подписан меморандум за създаване на
пряка линия между ръководителите на СССР и САЩ.
На 30 август американците изпращат първото пробно съобщение
- „Бързата кафява лисица прескочи ленивото куче” (The quick brown fox jumped
over the lazy dog's back) и цифрите от 0 до 9. Изречението съдържа всички букви
от английската азбука.
Любопитен факт е, че въпреки масовото схващане „пряката
телефонна” линия не била нито пряка, нито телефонна. Първоначално съобщенията
„изминавали” маршрута Вашингтон-Лондон-Копенхаген-Стокхолм-Хелзинки-Москва с
помощта на телекс - електромеханична пишеща машина. В случай на проблем имало и
резервен канал през Танжер, Алжир.
В началото на 70-те години, при управлението на Леонид
Брежнев, на „дежурство” застъпва обикновен телефон. Но дори тогава по него не
са осъществявани секретните разговори. Още в самото начало държавните
ръководители решили, че обмяната на съобщенията ще бъде в писмена форма, за да
бъде намален рискът от неверен устен превод, а също и да се даде време за
осмисляне на информацията.
С появата на спътникова връзка започва модернизация на
„горещата линия” и през 1978 г. тя става космическа. За контрол на изправността
на линията по нея денонощно се четели произведения на литературни класици. От
2008 г. между Москва и Вашингтон има специално подсигурена компютърна връзка,
по която съобщенията се разменят с електронна поща.