1920 г. влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на
България след поражението й в Първата световна война. Подписан е от българска
страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в
кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.
През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация
при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни
мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем
дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през
Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски
войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било
разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения
издавани със записване ден по-рано.
В началото на март започват заседанията на комисията, която
се занимава с Добруджанския въпрос, с румъно-Българската и Българо-сръбската
граници. В средата на април става известно, че на конференцията, на която ще се
подпише предварителният договор, няма да бъдат поканени делегати от България,
Австрия и Турция.
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който
иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство
Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград,
Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от „стратегически”, но и от „национални”
съображения.
На 19 септември сутринта в 10.25 ч. в министерството на
външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация
условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи
своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще
определи нов срок за окончателния общ договор на България.
Договорът е подписан на 27 ноември 1919 г. от
министър-председателя Александър Стамболийски от българска страна. Според някои
исторически документи след подписването той счупва писалката заради тежките
клаузи.
От страна на Антантата страни по договора са Съединените
американски щати, Британската империя, Франция, Италия и Япония, посочени като
основни сили, както и Белгия, Китай, Куба, Гърция, Хиджаз, Полша, Португалия,
Румъния, Сръбско-хърватско-словенската държава, Сиам и Чехословакия.
Ньойският договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Според
договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци
Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и
Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че
тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна
Добруджа.
България няма право да притежава модерни военни технологии,
флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили
трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията. В допълнение, ако
Междусъюзническата комисия прецени, че това няма да бъде сериозна пречка за
стопанския живот в страната, България трябва да доставя на
Сръбско-хърватско-словенската държава по 50 000 т въглища в продължение на пет
години, като компенсация за щети, нанесени на сръбските каменовъглени мини.