На 19 септември 1881 г. умира американският президент Джеймс
Гарфийлд, след като на 2
Биография
Джеймс Гарфийлд е роден на 19 ноември 1831 г. Той е вторият
президент, срещу когото е извършено успешно покушение на живота му – още на
4-ия месец и неговият мандат е вторият най–кратък в американската история, след
този на Уилям Хенри Харисън. Гарфийлд е формално на длъжност от март до
септември 1881 г. или общо шест месеца и петнадесет дни.
От 1851 г. до 1854 г. учи в Уестърн Ризърв Еклектик Институт
в Охайо. След това се прехвърля в Уилямс Колидж в Масачузетс, който и завършва
през 1856 г. със славата на изключителен студент, комуто се отдават всички
премети, с изключение на химията.
Преподава класически езици за една година и става президент
на Еклектик Институт от 1857 до 1860 г. Забележителното е, че ambidextrous
(който си служи с двете ръце едновременно) Гарфийлд е можел с едната ръка да
пише на гръцки и едновременно с другата ръка на латински.
На 11 ноември 1858 г. Гарфийлд се жени за Лукреция Рудолф.
Те имат пет деца, като синът им Джеймс Рудолф Гарфийлд последва баща си в
политиката и става секретар на министерството на вътрешните работи при
президента Теодор Рузвелт.
Гарфийлд решава, че академичният живот не е за него и
започва да изучава частно право. Той взема изпита си за адвокатска
правоспособност през 1860 г. Още преди това той влиза в политиката – избран е
за щатски сенатор през 1859 г. и служи до 1861 г. През целия си живот е
ревностен член на Републиканската партия.
Със започването на Гражданската война в САЩ Гарфийлд се
записва в армията на Съюза и е назначен да командва 42-ра доброволческа пехота
на Охайо. Генерал Дон Бюел му възлага да изтласка войските на Конфедерацията от
източен Кентъки.
На 6 януари 1862 г. се срещат конниците на Гарфийлд и тази
на Конфедерацията. Войските на Юга се изтеглят, но Гарфийлд атакува на 9
януари. В края на цял ден боеве, силите на Конфедерацията окончателно напускат
района на бойните действия. Победата носи на Гарфийлд ранно признание.
През април 1862 г. е преместен на Запад и участва в Битката
при Шайло и при Чикамауга. Повишен е в чин генерал-майор.
През 1863 г. Гарфийлд отново влиза в политиката и същата
година е избран в Камарата на представителите на САЩ. Той успява да спечели
победи в последващите избори през следващите 15 г. През 1876 г. става
председател на Камарата в Сената.
През 1876 г. Гарфийлд закупува земя, която по–късно
репортерите наричат „Моравата” и от която започва кампанията му за президент,
водена преди всичко от дома му.
През 1880 г. животът на Гарфийлд претърпява съществена
промяна. Тя започва с предстоящия край на мандата на сенатора–демократ от Охайо
Алън Търман. Парламентът на Охайо, в който от скоро имат мнозинство
републиканците, избира Гарфийлд за влизане в Сената на САЩ от 1881 г., той
обаче изобщо няма да влезе в Сената.
По–късно същата година Републиканският национален конвент е
разделен между бившия президент Юлисис Грант, Джеймс Блайн и финансовия
министър (също идващ от Охайо) Джон Шърман. Гарфийлд твърдо поддържа Шърман и
произнася речта, която е и формалната номинация, но още от първите гласувания
става ясно, че Шърман няма да бъде номиниран.
След като става ясно, че никой от Грант, Блайн и Шърман няма
да спечели номинацията, на втория ден от изборите (и 34 гласуване) делегацията
от Уисконсин внезапно дава своите гласува за Гарфийлд, който е съвсем изненадан
от това развитие на събитията и от възможността да се допусне, че е предприел
курс срещу своя приятел Шърман. На 36-то гласуване Гарфийлд е номиниран
буквално от всички делегати на Шърман и Блайн.
Гарфийлд побеждава с 244 на 155 електорални гласа кандидата
на Демократическата партия Уинфийлд Хенкок, също заслужил генерал на Съюза.
Президент Гарфийлд влиза в Белия дом на 4 март 1881 г.
Неговата администрация прави всичко възможно, за да бъде
посредник във вътрешните борби на Републиканската партия. Гарфийлд е лидер на
„Нечистокръвните”, които са поддръжници на реформата на държавните служби и за
сравнително по–меко отношение към Юга. Неговият вицепрезидент Честър Артър от
Ню Йорк обаче принадлежи към „Правоверните”, които са за запазване на системата
за заемане на длъжност чрез назначаване от покровители и за по–твърдо отношение
към загубилите Гражданска война южни щати.
Покушението
На Гарфийлд принадлежат думите: „Имал съм много
неприятности, но най-лошата от тях никога не се е случвала.” Тя обаче го
сполетява на 2 юли 1881 г. Тогава той е прострелян от Чарлз Дж. Гюито, докато
преминава през Юниън Стейшън във Вашингтон, придружаван от държавния секретар
Джеймс Блайн.
След като е арестуван Гюито развълнувано заявява: „Аз съм
най-правоверният сред „Правоверните”. Сега президент е Артър!”. Това за кратко
води до кратко съществувалите подозрения, че вицепрезидентът и неговите
поддръжници са подтикнали Гюито към престъплението.
Гюито е раздразнен от отказа на искането си да бъде назначен
за консул в Париж, позиция, за която не е имал никаква квалификация, а е бил и
психично болен. Вторият куршум, който поразява Гарфийлд, засяда в гърба му и не
е намерен. Изобретателят на телефона инж. Александър Бел конструира детектор за
метал като опит да намери куршума, но металната рамка на леглото, на което е
положен Гарфийлд, заблуждава уреда, а никой не се сеща да го премести.
За няколко седмици състоянието на Гарфийлд все повече се
влошава и той умира 80 дни след като е прострелян от отравяне на кръвта и
бронхиална пневмония вечерта на 19 септември 1881 г. Преди това боледуващият
президент е преместен в Елбърнон – община край океана, с надеждата, че свежият
въздух и спокойствието там ще помогнат за възстановяването му. Повечето
историци и експерти обаче сега смятат, че 50-годишният Гарфийлд е щял да оцелее
въпреки раните си, ако докторите, които са го лекували, са били по–компетентни.
Няколко от тях са бъркали в раната, за да търсят куршума, с мръсни ръце, а един
дори пробива черния му дроб при подобен опит.
Гюито е признат за виновен за убийството на Гарфийлд,
въпреки че адвокатите му пледират за невменяемост. Той настоява и то може би
основателно, че некомпетентните грижи на лекарите са довели до смъртта на
президента. Гюито е осъден на смърт и обесен на 30 юни 1882 г. във Вашингтон.
Гарфийлд е погребан с огромна официална церемония в мавзолей
в Охайо. Той е последният президент, избран директно от конгресмен, и един от
най–интелигентните хора, обитавали някога Белия дом. Той е имал изключителен
потенциал, но за съжаление трагично неосъществен.
Убийството на Гарфийлд е поводът за приемането на Закон за
административната реформа от 16 януари 1883 г.