 |
Първият в дясната половина на първия ред
|
Смъртната присъда на Никола Петков е изпълнена на 23
септември 1947 г.
Никола Петков един от лидерите на БЗНС навлиза в политическия
живот в началото на 30-те години. Син на Димитър Петков. Брат на Петко Д.
Петков, убит от наемен убиец през 1924 г. Никола Петков участва в образуването
на националния комитет на Отечествения фронт през 1943 г. и в установяването на
новата власт. През 1947 година е обесен заради съпротивата си срещу налагането
на комунистическия режим.
Завършва класическия отдел на I софийска мъжка гимназия
(1910). Записва се да следва право и политически науки в Сорбоната, Париж.
Завръща се в България по време на Балканската война - през 1912 г. е войник в
гвардейския полк.
След Първата световна война продължава следването си в Париж
. Завършва го с отличие през 1922 г. Постъпва на работа в българската легация в
Париж. След преврата на 9 юни 1923 г. си подава оставката и остава да живее във
Франция, занимава се с журналистика.
През 1929 г. се завръща в България - редактор е на вестник
"Земя" (1931-1932), на вестник "Земеделско знаме" - орган
на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933). Подготвя и издава книга за
Александър Стамболийски, в която прави политически анализи и характеристики на
личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на
БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933).
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. заедно с Г.
М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски",
известно като БЗНС "Пладне". Сътрудничи на демократическите партии,
включително и на Работническата партия, която е легална проява на нелегалната БКП.
Избран е за народен представител в 24 Обикновено Народно събрание (1938-1939).
Настояват за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява
против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г.
изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в
Ивайловград.
След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941 поема
ръководството на БЗНС Александър Стамболийски. Броени дни преди немската армия
да навлезе в България през 1941 г. полицията интернира Никола Петков в лагера
"Гонда вода" край Асеновград. Там води преговори с другите
демократични партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на
БЗНС в Националния съвет на ОФ. В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където
продължава да се занимава с политическа дейност, с организиране на Отечествения
фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци.
В София се завръща през лятото на 1944 г.
Един от участниците в Деветосептемврийския преврат, Никола
Петков е сред възможните външни министри в първото правителство на Отечествения
фронт, но остава министър без портфейл от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945
г. През този период привържениците на правителството извършват масови убийства
и заседава т.нар. Народен съд, като самият Петков участва във вземането на
решение за създаване на концентрационни лагери.
От лятото на 1945 г. е лидер на Обединената опозиция
(антикомунистическа опозиция). От 26 октомври 1946 г. е народен представител в
VI Велико Народно събрание (1946-1949).
Борбата му за запазване на парламентарната демокрация е
обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 24 април 1947 г.
ревностният защитник на земеделската кауза Мейнард Барнс е отзован от София, а
след по-малко от седмица е спрян в. “Народно земеделско знаме”. На 5 юни 1947
г. американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари същата година мирен
договор с България, което е първата стъпка към признаването на тоталитарния
режим на Г. Димитров от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет
на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван. Освен това
са касирани 23 депутата от опозицията, с което на практика представителството
на опозицията в законодателната власт е разгромено. На 5 август същата година започва режисиран
съдебен процес с измислени обвинения срещу него и на 16 август е осъден на
смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 19 септември Държавният
департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на
Димитровия режим – 72 часа по-късно Никола Петков жестоко е убит . На 23
септември 1947 г., въпреки протестите на западната общественост, смъртната
присъда е изпълнена, гробът му е неизвестен. Реабилитиран посмъртно на 15
януари 1990 г.