на “движещи се фотографии”, с помощта на
кинематографа, изобретен от братята Антоан и Луи Люмиер
Братята Люмиер (на френски lumière означава светлина), Огю̀ст
Марѝ Луѝ Николà и Луи Жан са считани за основоположници на киното и едни от
първите сценаристи, режисьори и оператори.
Първият филм, направен от тях, се нарича „Работници напускат
фабриката „Люмиер“ в края на работното време“, трае 46 секунди и се прожектира
за първи път на 21 март 1895 г.
Направен е с апарат, наречен кинематограф, патентован една
година по-рано (на 13 февруари 1894).
През лятото и есента на 1895 г. Луи Люмиер успява да заснеме
още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжета с единствената цел да онагледи
по подходящ начин възможностите на изобретението си.
С подобна цел братята организират и първата платена публична
прожекция, на която присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Тя
се състои на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се
приема за първата публична прожекция.
Когато Луи Люмиер успява да заснеме „Работници напускат
фабриката Люмиер в края на работното време“, „Пристигането на един влак“,
„Къпане в морето“ и „Ковачи“, той неволно става и първият оператор, който
показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.
В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по
няколко метра за прожекциите. Киното се налага изключително бързо в Париж,
Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките
градчета, започват да прожектират отново и отново „Пристигането на влака“,
„Закуската на детето“ и „Полетия поливач“.
През 1907 година братята заснемат първия си цветен филм.
Първите филми са неми тъй като няма технология, която да
позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да
се предадат емоциите на актьорите.
Видео