1983 г. е направен e опит за отвличане на самолет (полет №
LZ-013) от БГА Балкан (София -Варна).
Справка на Държавна сигурност сочи, че до 1983 г. у нас има
общо 10 случая на принудително отклоняване на български самолети или опити за
отвличане. В 7 от тях похитители са били български граждани, опитали да
превземат български самолети, а в 3 от случаите турски граждани са извършили
опити за отвличане на турски самолети на наша територия.
На 7 март около 20 минути след излитането на самолета
четирима български граждани - 20-годишните Валентин Тодоров Иванов, войник в
едно от секретните поделения на армията, и Лъчезар Генчев Иванов, както и
22-годишните Красин Христов Генчев и Ивайло Атанасов Владимиров, извадили
джобни ножчета с дължина на острието 7-9 см, и задържали стюардесата, като
отправили искане към екипажа да отклонят полета към Виена.
Командирът след съгласуване с наземните служби в София и
Варна излъгал, че лети към Виена, а всъщност приземил самолета във Варна. Там
четиримата били обезвредени, като единият е бил застрелян, защото застрашил
живота на стюардесата.
Всъщност първият случай на отвличане на самолет в България е
на 30 юни 1948 г., ден след като Българската гражданска авиация навършва година
от създаването си и от пускането на първата редовна пътническа линия
София-Бургас. В чест на първата годишнина самолетната линия става
София-Варна-Бургас-София. По нея лети пътнически самолет на „Табсо” - „Юнкерс
52”. Екипажът е от двама пилоти, радист и борден инженер. По онова време още не
е имало стюардеси. Похитителят е бившият царски офицер от военновъздушните сили
Станимир Михалакев, отзован от поста му на военен аташе в Букурещ и пенсиониран
на 39 години. Бившият летец се качва във Варна. В Бургас на самолета се качват
още две семейства и трима мъже. Така конспираторите стават общо 9 от 179
пътника в самолета и носят със себе си шест пистолета. Отклоняват самолета към
Турция. Когато обаче кацат на летището Ешеликьой, там ги чакат вече
няколкостотин войници, преводачи, лекари и камионетка за ранените. Атентаторите
се предават на турските власти и искат политическо убежище.
Българското правителство изпраща нота, в която иска
похитителите да му бъдат предадени, но в Истанбул е организиран съдебен процес,
който на 14 юли 1948 г. оправдава атентаторите като политически бегълци,
действали при самоотбрана.