На 15 май 1925 г. поетът Гео Милев е извикан в полицията за
„малка справка” и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години
в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено
му по време на операциите в Германия след тежкото раняване на фронта.
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български
поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската
литература. Заедно с други симпатизанти на левицата той е убит от полицията
след атентата в църквата „Света Неделя” през април 1925 г. Никога не е членувал
в Комунистическата партия.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн.
Раднево) в семейство на учител. По-късно баща му се премества в Стара Загора,
където основава книжарница и издателство.
През 1907 г. Гео Милев учи в старозагорската гимназия
(1907–1911). По това време издава ръкописни вестници, съставя сборници, които
сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда
от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов,
Афанасий Фет и други.
Гео Милев следва романска филология в Софийския университет
„Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в
Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация за
поезията на Рихард Демел.
През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват
първите му публикации — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли
1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където
се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарн. Върнал се отново в
Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев e заподозрян, че е
английски шпионин и е арестуван в Хамбург от немската полиция. Поради липса на
доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават
скоро да се прибере в България (1915).
В България Гео Милев печата в ограничен тираж лирични
хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и
Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е
посветен на някой от младите поети-символисти Николай Лилиев, Димчо Дебелянов,
Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов.
Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който
е мобилизиран. През март 1916 г. той също е мобилизиран и изпратен в Школата за
запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти
троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на
разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от
англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и
загубва дясното си око.
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за
Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото
не леки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби,
театри.
Революционния кипеж в Германия, който има възможност да
наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се
запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели
и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и
„Дер Щурм“.
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание
„Везни“ (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и
експресионизма в България.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание
„Пламък“ Гео Милев печата статии, „Грозни прози“, поемата „Септември“, началото
на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е
конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е
забранено.
На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на една година тъмничен
затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2
години. Той възнамерява да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е
извикан за "малка справка" от полицията и изчезва безследно. Белезите
от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г.,
доказват, че е брутално удушен с телена примка.
Гео Милев е баща на детската писателка Леда Милева, един от
първите генерални директори на БНТ. Днес има квартал в София, наречен на
неговото име.