На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на
Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат
столицата на Източната Римска империя.
Блокирани били всички изходи на Константинопол към
континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил
уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир
при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи
дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в
Златните врати.
Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки
многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва
панически ужас от българите?
Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската
столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил
Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег
Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува
Константинопол.
Затова българският владетел предпочел да си тръгне като
победител и да продиктува условията на мира.
Сега ромеите решили да вкарат в
действие своето изпитано оръжие – коварството.
Те привидно приели условията, но
замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.
Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със
своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей
по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската
делегация не бил императорът.
Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите
прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си.
Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били
сигурни, че са го ранили.
От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи
викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а
Константин Пацик и сина му – заловени живи.
Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и
посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския
владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.
Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили
и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските
стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните
граждани.
Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния
рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След
това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като
„предавали всичко на огън”.
Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто
(дн. Родосто), Априс и много други
твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на
планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на
Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).
Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население.
Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен.
Войската на Крум се върнала назад по
течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости –
малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.
След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.
Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у
дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини”
и покорените от него авари.
Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да
превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г.
българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че
разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.
Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния
договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство.
Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...
Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да
седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или
Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.