1916 г. корабът-близнак на „Титаник” - лайнерът „Британик”,
попада на мина в Егейско море и потъва. От 1300 души екипаж и пасажери, които
били на борда на най-големия кораб във флота на британската корона, загиват 30.
Историята на „Британик” тръгва от корабостроителницата
„Харланд и Волф” в Белфаст. След потъването на „Титаник” компанията собственик
„Уайт стар лайн” укрепва допълнително другите два луксозни лайнера „Британик” и
„Олимпик”. Корпусът става двоен, подсилват се машинните отделения и котелните
помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават 15. Увеличава се и броят
на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 м корабът изглежда
още по-голям и могъщ от „Титаник”. Предназначен е за гражданско плаване, но на
13 ноември 1915 г. Адмиралтейството го реквизира и го превръща в болница.
Пребоядисан в бяло, с огромни червени кръстове и
хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име „Кораб болница на Нейно Величество”. Начело на
командването е капитан Чарлс Бартлет.
След пет успешни курса до Близкия Изток и обратно до
Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, „Британик” отплава на
последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14.23 ч. на 12 ноември 1916
г. Пет дни всичко се движи в обичайния ритъм, но на шестия нещата се обръщат.
На 21 ноември сутринта корабът доближава гръцкия остров Киа.
В 8.12 ч. мощна експлозия разтърсва „Британик”. По това
време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика.
Медиците се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят
преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ. От мостика той вижда
отлично пораженията - става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е
повредила водоустойчивите прегради и четири отсека светкавично се пълнят с
вода.
Само две минути след взрива петото и шестото котелно
помещение започват евакуация. За минути положението на кораба е същото, каквото
при „Титаник” един час след сблъсъка с айсберга.
Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и
решава да предприеме последно отчаяно усилие ¬ да доближи кораба до брега. В
този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди
обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в
8.30 ч. започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без
негово разрешение. Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от
витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава
баня.
Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато
„Британик” се движи, нарежда спирането на машините. Секунди преди третата
спасителна лодка да стане на трески витлата спират и хората са спасени.
В 8.35 ч. капитанът официално дава заповед на екипажа да
спусне лодките. В 9.07 ч., само 55 минути след експлозията, „Британик” потъва.
Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките
рибари от остров Кеа.