На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася
задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и
трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е
изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.
До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по
време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи
Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена
заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната
под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното
му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно
решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му
паспорт не е подновен.
Установява се в Лондон, започва работа като журналист в
българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата
индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не
успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и
„Свободна Европа“.
През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския
съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му
са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска
преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под
кодовото име „Скитник“.
В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и
публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в
социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна
Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и
лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на
българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на
„Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът
е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.