На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското
ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При
пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо
Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след
Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци
начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните
комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край
тях села.
Действията на турските власти са улеснени от признанията,
които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на
Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната
организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на
организацията, след което да се прехвърли в Румъния.
От съществуващите писмени документи е известно, че по
внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен
революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен
човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в
комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна
организация.
На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в
Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в
Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите
Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация
върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на
смърт и е обесен край София.
След обесването на Васил Левски придружителите му са
освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не
функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават
само основите й.
На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване
на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май
1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и
официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.