В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.)
застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания
над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.
Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и
като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на
Македонската младежка тайна революционна организация.
Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на
атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които
той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си.
Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в
нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и
Канада.
Отзвук от атентата
Атентатът привлича вниманието на европейската общественост
към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“
нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише:
„Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия
всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“
Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт!
Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно:
борба срещу чуждото насилническо господство...
Паметната плоча на Мара Бунева
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на
1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна
плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на
септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на
Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари
2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония
поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата
“Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а
през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.
През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева
Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан
на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското
правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на
съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на
Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са
отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.
Личен живот
Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска
гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва
висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от
българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на
ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на
няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.
През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при
семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга
си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си
Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря
собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и
влиза във висшето сръбско общество в града.