понеделник, 7 август 2017 г.

На тази дата: 7 август 1876 г. е родена прелъстителната шпионка Мата Хари

/Таралеж/

Мата Хари – скандалната танцьорка и куртизанка, успява да прелъсти и заблуди едни от най-могъщите мъже в Европа. Мъжете се състезавали за нейното благоразположение и тя винаги им го давала – но не за по-малко от 7500 долара на нощ. Сред нейните многобройни любовници са Жул Камброн, началник от Министерството на Външните работи на Франция, френският военен министър Месими, принцът на Германия, холандският премиер-министър Ван дер Линден, херцогът на Брънсуик и Вон Ягов, външният министър на Кайзера.

Един от нейните любовници имал типично френски план, с който тя да се спаси от разстрел в последната минута. Мата Хари, най-прочутата шпионка от библейската Далила и най-успялата любовница от мадам Помпадур насам, щяла да носи само едно дълго кожено палто на екзекуцията си. Когато войниците вдигнели пушките си, тя щяла да разтвори палтото си и със сигурност нито един мъж, в чийто вени тече човешка кръв, нямало да може да стреля по нейното великолепно тяло.

Всъщност това не е най-странната от многото хитрости разработени за спасяването на най-прочутата шпионка и куртизанка в историята. Докато тя чакала спокойно в затворническата си килия, изисквайки къпане във вана с мляко и всички останали луксове, които считала за необходими, любовниците на Мата Хари крояли план след план. Един плейбой-авиатор предложил да прелети над затвора Сен Лазар и да обстреля войниците от въздуха. Брилянтният адвокат на Мата Метр Клюне решил да изненада в последния момент нейните тъмничари с една техническа подробност – според френските закони една жена не може да бъде екзекутирана, ако е бременна и той, нейният 75-годишен любовник, щял да заяви, че тя носи неговото дете. Най-драматичен от всички бил проектът на Пиер де Мортисак, един благородник, който прахосва цялото си огромно богатство, опитвайки се да спечели любовта на Мата Хари. Пиер взаимства своя план направо от операта „Тоска“. Той възнамерявал да подкупи разстрелващия отряд да използва халосни патрони и неговата любима щяла да падне „мъртва“ при първия фалшив изстрел. По-късно през нощта, той и неговите съучастници, щели да изровят живото й тяло от гроба, който щял да бъде изкопан нарочно плитък, за да не може тя да се задуши в ковчега си.

Мата Хари, която знаела за тези, а и за други подобни планове, можела да си позволи да бъде спокойна и да се наслаждава на затвора си, долкото й позволявала мрачната обстановка. Дори и през онези последни часове в тъмницата, тя забавлявала своя млад доктор и двете скептични монахини, които я наблюдавали. Тя изпълнявала своите екзотични, разсъблечени танци и гощавала пазачите си с авантюристични истории от своето минало…

Това минало бе в голяма степен развенчано напоследък и то без основателна причина. Танцьорката на Седемте воала е не само това, което разказва легендата, но е дори още по-сложно създание. Нейните фотографии разкриват една сладострастна и привлекателна жена, притежаваща животинска чувственост, която омаловажава всеки неин дефект. Мата Хари знаела как да „движи своето дълго, слабо и гордо тяло, така както Париж не бил виждал никой друг да го прави досега“, казва френският писател Колет. Тя била олицетворение на секса, но мразела мъжете, които я обичали. Мъжете плащали на Мата Хари с пари, тайни и чужди животи, но тя можела да ги предаде във всеки един момент – обичайки това, което й давали, но мразейки онова, което смятала че представляват те.

Мата Хари не винаги била такава. Колкото и странно да изглежда, някога, преди да стане шпионин, тя била невинна, дори скучновата холандска домакиня. Зад фасадата, осигурена от псевдонима „Мата Хари“, се крие доста прозаичната Маргарета Гертруда Зеле. Бъдещата шпионка е родена на 7 август 1876 г., в едно малко холандско градче, а нейните религиозни родители я изпращат в католически манастир, когато тя е едва на 14 години. Но, когато отива на ваканция в Хага четири години по-късно, тя среща капитан Кембъл Маклеод, красив шотландец, който служел в Холандската колониална армия. Тази случайна среща щяла да промени целия й живот. Макар да бил двойно по-възрастен от нея – над 40-годишен – този развратен пияница някак си успява да впечатли Маргарета. Той се оженва за нея, но още преди да я отведе на остров Ява й разкрива първично бруталния си характер. Още преди да се роди първото им дете, Маргарета изстрадала доста побои от ръцете на Маклеод. В един от случаите той я заплашил със зареден револвер и толкова често й изневерявал с чужди жени, че тя накрая решила да потърси любов другаде.

Не съществуват данни за любовните похождения на Маргарета в Ява, но се знае, че тя е изучавала Ведите и други ориенталски книги, описващи насладите от чувствената любов, превръщайки се в експерт в това древно изкуство. Онези години в Ява я запознали с показните ритуални танци на местните жители. Докато тя упражнявала своите собствени интерпретации на тези танци, от нея започва да излиза наяве една нова личност. Тази трансформация завършва напълно, когато първото й дете е отровено от една медицинска сестра, която мразела Маклеод. Маргарета по-късно разказва, че е удушила слугинята, но, каквато и да е истината, мъртвото дете става причината за раждането на една нова жена. Дори раждането на нейната дъщеря Банда не успява да смекчи омразата й към Маклеод, когото тя считала за виновен за смъртта на техния невръстен син. След като семейството се завръща в Европа тя изоставя съпруга си, оставя Банда на грижите на роднини и започва кариерата, която щяла да я превърне в легенда.

Никой не знае със сигурност, кога Маргарета е танцувала за първи път гола в Париж и е излъгала света, че е родена „на юг от Индия… дете на семейство от свещена секта на Брама“. Но някъде през 1905 г., десет години след завръщането й от Ориента, тя за първи път казва на публиката си с мек и прелъстителен глас, че нейното име е Мата Хари „Окото на Зората“ и че ще изпълни дръзки, ритуални танци, каквито никога досега не са били виждани извън индийските храмове. Скептични или не, редакторите надушват печалбите и скоро нейното сценично име и фотографии се превръщат в обичайна гледка във френските вестници. Снимките, разбира се, се правели преди началото на изпълнението й, защото Мата Хари артистично отмятала прозирните си одежди и подобните на паяжини воали падали един след друг, докато накрая тя оставала на сцената чисто гола. Единствената част от себе си, която тя не показвала били гърдите й. Тя обяснявала, че съпругът й и ги бил обезобразил по някакъв начин. Някои от танците й били изящни, а други откровено развратни, но всичките й изпълнения се славели с изключителна популярност.

Екзотичният чар на Мата Хари пленява цяла Европа. Но нейните ласки винаги стрували скъпо, независимо дали изисквала пари в брой, разкошни бижута или луксозни апартаменти на Шанз-Елизе – и когато някой от нейните благородни и богати любовници се разорял, тя го изоставяла без да се двоуми. Тя се наслаждавала на секса – толкова много, че често била забелязвана да си „отпочива“ в парижките бордеи. Въпреки това тя мразела мъжете. С изключение на един любовник – слепият руски капитан Маров, когото съжалявала – мъжете за нея съществували, за да бъдат използвани. Безмерната суетност на Мата Хари също играела голяма роля във всичко това, както и вкусът й към лукса, с който тя вече била свикнала. Омразата и жестокостта, обаче я накарали да се превърне в шпионин. Тази жестокост е идеално илюстрирана от една нейна хвалба, според която тя била убила понито си Вичена, забивайки златното токче на обувката си в сърцето му, тъй като при една от мисиите й се наложило бързо да напусне Париж, а тя не можела да понесе мисълта, че някой друг ще язди кончето й.

Мата Хари става германски шпионин просто защото немците първи се свързват с нея.  Когато германците я завербуват, между 1907 и 1910г., тя вече осъзнавала, че популярността й като артистка намалява и ако французите се били сетили да й  направят по-добро предложение, тя със сигурност е щяла да го приеме. Тя е обучена в известното училище за шпиони в Лорак и получава кодовия си номер Х21, серия, издавана единствено на агентите отпреди войната. Този номер убедително доказва, че тя е била вербувана преди войната, а не се е присъединила към германското разузнаване по-късно като двоен агент. По време на Първата световна война тя изпълнявала добре задълженията си към своите началници. Френското разузнаване подозирало за нейните занимания още от самото начало, като дори я допуснало да се присъедини към тях. Но по онова време нищо не можело да бъде доказано. Сега се знае със сигурност, че Мата Хари е информирала германците за усъвършенстването на британския „наземен кораб“ (или танк), и, че нейните доклади за плановете на Съюзниците за офанзивата при Шемин де Дам са подготвили германците за това тайно движение. Ще са нужни доста страници, за да бъдат изброени останалите й предателства – непривлекателната, но смъртоносна информация, която тя купувала с тялото си. В замяна, тя предоставяла на французите единствено безполезна информация. Никой не е наясно с непоправимите вреди нанесени от нея на Съюзниците, тъй като тя била шпионин, който не оставял следи, макар да танцувала за хиляди и да спяла със стотици.

Краят на Мата Хари идва, когато самите германци я предават. Като най-скъпо платения им шпионин, тя се превръщала във финансова тежест, а засиленото наблюдение върху нея от страна на френското разузнаване я правело неефективна. Капитан Валтер Вилхелм Канарис, който по-късно застава начело на германските тайни служби през Втората световна война, разработва план, чрез който да я натопи. Тя е изпратена да вземе чека със заплащането си от една неутрална легация в Париж, но германците били написали съобщението си до нея, използвайки код, за който знаели, че е разкрит от французите. Тя била арестувана още преди да може да осребри чека си.

На 24 юли 1917г. Мата Хари е изправена пред военен съд по обвинение в шпионаж и така се превръща в най-известната от многото шпиони, които били съдени във Франция покрай истерията на войната. Френският прокурор бил повече от умерен когато заявил, че нейните действия са стрували на Франция най-малко 50000 живота, макар че доказателствата сочат за поне два пъти по-голяма бройка. Военният съд единодушно я осъжда на смърт…

На 15 октомври 1917г., в 04:00ч. сутринта, в килия 12 на затвора Сен Лазар, Мата Хари била будна и готова за екзекуцията си. Фантастичните планове за бягство се били провалили един по един и увереността й в нейната недосегаемост била разклатена. Старият Метр Клюне изпробвал номера с бременността, но когато докторът дошъл да я прегледа, Мата Хари осъзнала безсмислеността на плана и отказала прегледа. Колкото до идеята за коженото палто, тя била толкова очевидно абсурдна, че Мата никога не я била приемала за нещо по-сериозно от шега за повдигане на духа. Тя поискала позволение да напише три писма. Едното било за нейната дъщеря Банда, която молела за прошка. Красивата Банда щяла за ирония също да стане шпионка няколко години по-късно – една втора Мата Хари, която предупреждава апатичните Съединени Щати, че комунистическата заплаха грози Корея. Впоследствие тя среща същата съдба като майка си.

Докато отпивала от традиционната чаша с ром, която по закон се предлагала на всеки осъден на смърт, Мата Хари все още се надявала. Дори когато я извеждат навън в мразовитата утрин и я изправят пред дулата на пушките, нейното огромно его й вдъхвало сила. Мата Хари била вързана за едно младо дръвче и, отказвайки да сложи превръзката за очи, тя гледала в дулата на пушките, докато прочитали смъртната й присъда. Никой от свидетелите не съзрял и следа от страх по лицето й. Тогава, в ранната светлина на утрото, тази жена за която се знаело, че рядко показва емоциите си, се усмихнала на екзекуторите си. Може би е вярвала, че Пиер де Мортисак е успял да ги подкупи и в оръжията им има само халосни патрони, а от нея ще се иска единствено да се прави на умряла. Във всеки случай Мата Хари стояла изправено и даже не потрепнала, когато майор Масард излаял стегнато последната си команда. Тя не извикала, когато пушките изгърмели. Нейните любовници, гледащи сред свидетелите познали, че тя е мъртва само по алените въжета, които крепели свличащото се тяло. Нейният плейбой-летец наистина прелетял над затвора, но това бил напразен опит, който закъснял с няколко секунди. В 5:47 ч. тялото на Мата Хари, Окото на Зората, чийто голи танци били причинили смъртта на толкова невинни хора, се помръднало за последен път.


Няма коментари:

Публикуване на коментар