1879 г. открити са първите български дипломатически
представителства в Цариград, Белград и Букурещ. Назначени са първите български
дипломатически агенти.
Руско-турската война от 1877-1878 г. поставя България на
политическата карта на Европа. Администрацията на Временното руско управление в
България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878
г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е
генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от
25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външни работи. Освен да поддържа
връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в
Княжеството едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за
работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България.
Началникът на отдела Трофим Юзефович праща уведомителни
писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които
подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на
Княжеството”. Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага
получава поощрителен отговор от представителя на Франция Йозеф Шефер.
На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно
събрание, което избира Александър
Батенберг за княз на България. На 5 юли се създава и първото българско
правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на
външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов. В София, обявена за
столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на
чуждите дипломатически представители - консули на Великите сили. Те се
титулуват дипломатически агенти и генерални консули.