събота, 30 май 2020 г.

Тръгнаха на турне! Очаквайте скоро и във вашия град


Мръсните фекални петна в морето, които са резултат от свободно изтичане на мръсна тръба във Варненско езеро, пътуват на юг. 

Вчера те бяха забелязани на 20 километра от Варна около хижа Черноморец, съобщават от "24 часа".

Цитати на великите!

Наистина законът не може да принуди някой да ме обича, но може да го спре да ме линчува, което аз намирам за много важно.
Мартин Лутър Кинг

От днес: Внимание мотористи!

Във Варна откриха мотосезонът.

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Снимка: Свилен Петров
На матурите по английски се паднал Николай Бареков.

***

Твърдо "ЗА" преименуването на Студентски град на Белград.

***

- Вземате ли този мъж за законен съпруг?
- Ми... може ли да видя другите!?

***

Толкова съм зле в отглеждането на цветя, че ми изсъхна саксията!

***


Днес Макдоналдс празнуват, ежегодната смяна на маслото във фритюрниците...

петък, 29 май 2020 г.

Фотофакт: Футболното първенство в Чехия се завърна. Всеки гледа мачове, както може!


На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.
Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.
В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове - само сока, май 2020 г.


Купих си боб... гледам на опаковката пише - "От градината на баба". Обръщам отзаде гледам - "Произведено в Египет". Чак сега разбрах, що дядо ми викаше на баба "Мумия"...

***

Цел живот градиш доверие, а на финала:
- Да не си седнал на дистанционното?
- Не съм!
- Я стани да видя!

***

- Маро, що крещиш кат откачена, ма?
- Там има паяк!
- И к'во?
- Ми страшен е!
- И ти не си красавица, ма той не крещи!

***

- Ти си супер свестен! - това ми казват жените, точно преди да НЕ правят секс с мен.

***

90% от женския мозък е зает с мисълта:
- Как да направя така, че той да направи така?

четвъртък, 28 май 2020 г.

Легнала полицайка на кръстовище във Варна

Огромната дупка е на кръстовището между булевардите "Цар Освободител" и "Република".

Фотофакт: Нивото на журналистическите заглавия




На тази дата: 28 май 1987 г. Немец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.

Вицове - само сока, май 2020 г.


Тази година кметът на Варна направо "изби рибата!”

***

Все си мислех, че съм виждал всичко, докато не видях един чичо да пробва електрожен в Еконт.

***

Европа предвижда 500 милиарда за възстановяването от кризата от коронавируса. Това в джипове колко прави?

***

Този с кокаина в Студентски  град сигурно е учил логистика и спедиция в УНСС и това му е бил проекта за дипломирането.

***

Опашка при гинеколога.
Жена:
-Аз само да попитам!
Друга:
- И какво?! Пък ние само да покажем!


сряда, 27 май 2020 г.

Варна, момент от деня: Връщане към нормалността

Отново боклуци на централния плаж. 

На тази дата: 27 май 1925 г. Публично са обесени извършителите на атентата от "Света Неделя"

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен,
Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,
София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г
1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа - обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, за да избягат.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията. Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.

Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.

Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и накрая се самоубиват.

Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.

Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.

Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Вицове - само сока, май 2020 г.

- Идвам при теб в Германия.Какви дрехи да си взема?
- Работни и пижама.

***


Комшията се похвалил на бабетата пред входа, че е лекар. Сега си търси нов апартамент, някъде в другия край на града.

***

- Скъпа, взех детето от градината.
- Чудесно и как ще го кръстим, щото нашто вече ходи на училище?

***

Вчера преместих дивана си метър вляво, щото там има контакт... И веднага добавих в CV-то си - "Експерт по интериорен дизайн"...

***

Въпрос:
- Как може да превърнете зайче в дракон?
Отговор:
- Като се ожените за него...

вторник, 26 май 2020 г.

Не изчислиха ли вече колко теста на ден трябва да правят, за да бъдат 0 положителни?


Фотофакт: Кой заличава Бродски?


В Петербург се стремят да запазят спомена за Бродски, включително чрез реставрация на стаята, където е живял, и този графит срещу сградата.

Веднага обаче графита е заличен с бяла боя, но на следващи ден има това: 

Путин с четка и бяла боя, за да е ясно кой иска заличаването на Бродски.

КОЙ Е БРОДСКИ?

Бродски е роден на 24 май 1940 г. в Ленинград, днес Санкт Петербург, в семейство на еврейски фотограф. В първите години от живота си той преживява обсадата на Ленинград. На 15 години напуска училище, работи на различни места, включително болница, морга, фабрика, корабен котел и геоложка експедиция.

Бродски научава английски и полски и развива задълбочен интерес към класическа философия, религия и митология, английска и американска поезия. Започва да пише стихове през 1957 г. Без формално образование, по-късно той признава, че е взимал книги отвсякъде, включително от боклука. Младият Бродски е окуражаван и повлиян от Анна Ахматова, която нарича някои негови стихове „пленяващи“.

През 1964 г. той е обвинен от съветските власти в тунеядство и е осъден на пет години заточение, след което прекарва 18 месеца в Архангелска област. През 1965 г. присъдата му е намалена след протести на изявени литературни деятели.

Само четири стихотворения на Бродски са издадени в Съветския съюз, повечето му работи се появяват на Запад. На 4 юни 1972 г. Бродски е изгонен от страната и през 1977 г. става гражданин на САЩ. Преподава в Мичиганския университет, а по-късно е професор в Колумбийския университет, Ню Йорк. От 1986 г. е професор по литература в колежа „Маунт-Холиок“. Освен на руски той пише успешно стихове и на английски. През 1990 г. му е възстановено съветското гражданство. Бродски почива от инфаркт в Ню Йорк на 28 януари 1996 г. и е погребан във Венеция.


На тази дата: 26 май 1876 г. Панайот Волов се удавя на път за Румъния

На 26.5.1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра.
Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.

В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски.

Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.

След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство са налага да преплуват Янтра, но буйните води го повличат и там намира смъртта си.

Вицове - само сока, май 2020 г.


“Заклевам се да отговарям на пациентите по вайбър в неделя следобед”
Хипократ, 4ти век пр.н.е.

***

- Как си приятелю?
- Добре съм завърших, магистратура, после докторат защитих.
- Аха, а доматите по колко ги продаваш?

***

- Как се казваш?
- Карамфилка...
- Мъжът ти как ти вика?
- Патка смотана...

***

Заповед:
- Ако ме видите, че бягам, гледайте да не изоставате от мен!
Подпис: Главният Енергетик

***

- Тате, защо ние ядем само картофи, а съседите - пържоли?
- Защото ги мързи, тате. Мързи ги да садят картофи!

понеделник, 25 май 2020 г.

На тази дата: 25 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "непристойно поведение с други лица от мъжки пол"


1895 г. — Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.

Уайлд се запознава с  Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. 

Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист". По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление. 

Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал, и свидетелски показания на няколко мъже, с които тайно се срещал, разкриващи много подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.

След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че ще ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември той е принуден насила да посети параклиса в затвора, но бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, чието възпаление по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.

През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробището Пер Лашез, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.

Според някои източници последните думи на духовития писател били: "Или тези пердета ще се махнат, или се махам аз!"

Вицове - само сока, май 2020 г.


Да загубиш телефон "Самсунг" е невъзможно Той винаги е включен в контакта.

***

Комшията ми се похвали, че е спал с всички жени от блока, без една. Жена ми веднага се сети,че е дебеланата от втория етаж...

***

В магазина:
- Госпожо защо банкнотите са мокри?
- Мъжът ми много плака като ги даваше.

***

Ако не са ѝ изпращали снимки чрез инфрачервен порт, малка е за теб!

***

Мечка, срещала хора в гората, си мисли, че живеем по дърветата.

неделя, 24 май 2020 г.

"Върви, народе възродени" от Андре Рийо и оркестъра "Йохан Щраус"

Андре Рийо за 24 май - Върви, народе възродени" в изпълнение на оркестъра "Йохан Щраус"!

"Пазете идентичността си! Съхранявайте и се грижете за националната си култура!"

На тази дата: 24 май честваме българската просвета и култура и славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.
Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).

От 15 ноември 1990 г. 24 май  е официален празник на Република България.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Ако под колата няма локва от масло, значи няма масло!
- Руска поговорка.

***

Вика, имал фирма с 5 000 работници... викам си, корав шеф ще да е... кога гледам, той пчели имал, бе!

***

Двама за пръв път заедно в леглото.
ТЯ:
- Преди да почнем, да ти кажа, че имам особеност. Ако почна да плача, ти не спирай!
ТОЙ:
- И аз да ти кажа, ако спра, не плачи!

***

– Изпитвам болки около осветителното си тяло...
– Не те разбрах?
– Боли ме фара...

***

- Скъпа, някога казвал ли съм ти, че готвиш добре?
- Не.
- А защо тогава продължаваш да го правиш?