Днес
почитаме 141 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – Левски. Идеолог и
организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната
революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет
(БРЦК), български национален герой, Левски е един от ония политически мъже,
който още приживе с идеи, смелост и деятелност, с единство на думи и дела
печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто,
демократично и напредничаво в българското историческо развитие.
Вътрешната
революционна организация, създадена и ръководена от Апостола, не само бележи
връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото
развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и
освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си
измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското
национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.
Васил
Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста
република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка. Той е
борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на
етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото –
българското, балканското, общочовешкото.
Наред с
историческите си заслуги, Левски е неизменен Апостол на българската свобода и
синоним на политическия и нравствен идеал на българина.
ОБЕСВАНЕТО
НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Хр. Ботев
О, майко
моя, родино мила,
защо тъй
жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и
ти, птицо проклета,
на чий гроб
там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная,
зная, ти плачеш, майко,
затуй, че
ти си черна робиня,
затуй, че
твоят свещен глас, майко,
е глас без
помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там
близо край град София
стърчи, аз
видях, черно бесило,
и твой един
син, Българийо,
виси на
него със страшна сила.
Гарванът
грачи грозно, зловещо,
псета и
вълци вият в полята,
старци се
молят богу горещо,
жените
плачат, пищят децата.
Зимата пее
свойта зла песен,
вихрове
гонят тръни в полето,
и студ, и
мраз, и плач без надежда
навяват на
теб скръб на сърцето.