Преди разсъмване на 22 юни 1941 г. Хитлер дава началото на
операция „Барбароса” и
Операцията носи името на Фридрих I Барбароса - средновековният
германски владетел, който според мита ще спаси Германия в нейния час на нужда.
Плановете за войната са начертани и одобрени от Хитлер в
директива №21 от 18 декември 1940 г. Предложено е приготовленията за
нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 г., а до есента Вермахтът да
напредне до линията минаваща от Архангелск до Волга. „Трябва само да ритнем
вратата и цялата гнила структура ще се срути” – самоуверено заявява Адолф
Хитлер.
Възникналата обаче необходимост Германия да се намеси на
Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици до 22 юни
1941 г.
Операция „Барбароса” предвижда настъпление срещу Ленинград,
символично превземане на Москва и икономическа стратегия за овладяване на
петролните полета в юга отвъд Украйна. Хитлер и неговите генерали обаче имат
разногласия относно кои от тези аспекти да получат приоритет и къде трябва
Германия да фокусира енергията си. Решението за приоритета изисква компромис,
но Хитлер се счита за политически и военен гений.
Докато планира Барбароса през 1940–1941 г. в много дискусии
с генералите Хитлер повтаря заповедта си: "Първо Ленинград, второ Донецкия
басейн, трето Москва."
Хитлер е убеден, че Великобритания ще иска мир щом
германците триумфират в Съветския съюза, истинската зона на германските
интереси. Генерал Франц Халдер отбелязва в дневниците си, че чрез унищожаване
на Съветския съюз Германия ще унищожи последната надежда на Великобритания за
победа.
Хитлер е самоуверен след бързите успехи в Западна Европа и е
убеден в неподготвеността на Червената армия след Зимната война срещу Финландия
през 1939–1940. Той очаква победа за няколко месеца и следователно не се
подготвя за война, продължаваща през зимата. Това означава, че за неговите
войници не са подготвени необходимите топли дрехи и подготовка за дълга
кампания, когато започват настъплението си. Предположението, че Съветския съюз
бързо ще капитулира, предопределя неговото падение.
Червената армия отблъсква най-силния удар на Вермахта и
Адолф Хитлер не постига очакваната победа в операция „Барбароса”, но
положението на Съветския също остава бедствено. Тактически германците постигат
множество големи победи и окупират някои от най-важните региони на Съветския
съюз, главно в Украйна. Въпреки тези успехи, германците са отблъснати при
Москва през декември и не съумяват отново да организират едновременна офанзива
по целия стратегически германосъветски фронт.
Операцията се проваля по две основни причини: руските
ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните; самият Хитлер се намесва,
давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград
вече е обкръжен, а в същото време придвижва танковите войски от центъра в южна
посока за обкръжаването на Киев, като по този начин облекчава защитата на
Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни
първоначалните задачи.
За край на първоначалния план „Барбароса” се счита 5
декември 1941 г., когато започва Битката за Москва. След нея Хитлер окончателно
ще разбере, че разчетите за блицкрийг са били илюзорни.
Загуби в операция „Барбароса”:
Вермахт: Общи загуби - 725 359 души (152 602 убити, 542 837
ранени, 29 920 изчезнали); 2093 загубени самолета; 2839 загубени танка.
Съветска армия: Общи загуби - 7 102 191 (802 191 убити, 3
000 000 ранени, 3 350 000 пленени); 21 20 загубени самолета; 20 500 загубени
танка.
Провалът на операция „Барбароса“ води до искания от Хитлер
за повече следващи операции в Съветския съюз, които в крайна сметка се
провалят. Битката за Москва (1941) спира неудържимия настъпателен устрем на
Вермахта, битката край Сталинград 1942-1943) обръща хода на войната, а след
Курската битка (1943) Съветската армия окончателно взема стратегическата
инициатива и като цяло изходът на войната е предрешен.