основите на новия световен ред за XIX век и
поделил сферите на влияние в Европа и света след края на войните на Наполеон.
Той се провежда при домакинството на влиятелния канцлер на Хабсбургската
империя Клеменс Венцел фон Метерних и започва на 1 септември 1814 г. в
присъствието на посланиците на всички основни сили в Европа – Австрия, Англия,
Прусия, Русия, Франция на Луи XVIII.
Конгресът не прекъсва дейността си дори при завръщането на
Наполеон във Франция от остров Елба и краткото му властване, известно като
Стоте дни.
Финалният документ дори е подписан само девет дни преди
разгрома на Наполеон при Ватерло. Конгресът практически преначертава изцяло картата
на Европа с изключение на Балканите, които остават под властта на Османската
империя. Русия получава по-голямата част от Варшавското воеводство и Финландия,
която е окупирала през 1809 г.
Прусия получава две пети от Саксония, част от Варшавското воеводство,
Данциг (днешен Гданск), Рейнската област и Вестфалия. Създадена е германска
конфедерация от 39 държавици под номиналната юридическа власт на австрийския
император. Холандската република и австрийските владения в Холандия са дадени
за управление на Оранската династия под формата на Кралство Холандия и Велико
херцогство Люксембург. Норвегия е придадена към Швеция чрез лична уния. Швеция
пък отстъпва части от Померания на Прусия.
Неутралитетът на Швейцария е потвърден. Австрия си връща
контрола върху Тирол, Залцбург, бившите илирийски провинции, Ломбардия и
Венеция. Англия получава колонии в Южна Африка и Америка, както и остров
Цейлон. Възстановено е Кралство Сардиния с владения Пиемонт, Ница, Савоя и
Генуа. Франция е ограничена до териториите си преди революционните войни.
Виенският ред издържа до средата на XIX век, когато е подрит от обединенията на
Италия и Германия, а окончателно е зачеркнат от Първата световна война.