Ректорът на Руската икономическа школа и бивш вицепремиер на
България Симеон Дянков
С характерния си прям език Дянков анализира причините за
кризата, проследява събитията зад вратите на Екофин и предлага решения за
намаляване на бъдещи рискове. „Симеон Дянков ни отвежда в дълбините на
неотминалите ни тревоги и допринася значително към европейския дебат за
реформите", казва шведския финансов министър Андрес Борг, който заедно с
Лешек Балцерович е сред първите рецензенти на книгата.
Дянков търси отговори къде е пределът на идеята за обединена
Европа и дали решенията са в повече централизирана политика. Привърженик на
единния банков надзор при равнопоставеност на участниците, противник на
данъчната хармонизация и оптимист за еврото, бившият финансов министър на
България развива четири идеи за стабилна обща валута: приемане на еврото от
бъдещи страни-членки още с влизането им в ЕС; въвеждане на правила за финансова
стабилност в националните законодателства; намаляване на тежестите за бизнеса;
неизбежни структурни реформи в администрацията, осигурителните системи и пазара
на труда.
„Институциите не бяха подготвени да се справят. Решенията се
вземаха бавно и с недостатъчно разбиране какво става с икономиките по
места", отбелязва Дянков. „Изгуби се време в тактики на изчакването. Имаше
и сочене с пръст на обичайните заподозрени - американските банки, рейтинговите
агенции, политиците от Южна Европа, докато проблемът беше другаде."
„Малцина са открехвали завесата към битката на идеи и
характери в Брюксел и малцина пишат с такава яснота на анализа", казва
Адам Поузън, президент на Института за международна икономика „Питърсън".
Симеон Дянков отделя място и за процесите и събитията у нас
- от формирането на правителството през 2009 г. до драматичните дни на оставка
насред февруарските протести. Бившият вицепремиер прави равносметка за цената,
която е трябвало да се плати, за да се предпази България от най-лошите
последици на кризата. Дянков анализира какво страната ни загуби от забавените
реформи, като търси и исторически причини в липсата на лустрация и запазено
влияние на старите служби.