и дава избирателни права на всички мъже,
независимо от расата им.
Изследователите на американската история се опитват да
възпроизведат историческата обстановка и да намерят обяснение за този първи
предвестник на модерните Съединени американски щати. Изглежда почти невероято
това ранно политическо и нравствено съзряване на населението на този почти
краен североизточен щат (зад него е само щатът Мейн).
От днешна гледна точка това просветление в съзнанието на
хората, че всички човешки същества са равни пред Бога, изглежда привнесено като
от самия Бог.
От една страна Върмонт само преди 14 г. е претърпял
сътресение, като от френска става британска колония след Френската и
Индианската война. Англия обаче отменя робството едва през 1833 г.
От друга страна не може да се търси пряко влияние на
Съединените щати: едно, че Върмонт става 14-и по ред член на САЩ чак на 4 март
1791 г.; второ, в САЩ забраната на робството влиза в сила през декември 1865 г.
с поправка на конституцията, 8 месеца след края на Гражданската война.
От трета страна щатът Върмонт на юг граничи с уникално
консервативния Масачузетс, където властва теокрация – пълно сливане на църквата
и държавата. Живеещите там пуритани изповядват абсолютно върховенство на
божиите дела над светските. Само 85 г. преди това там се е състоял процесът над
„Салемските вещици”, при който са обесени 19 невинни мъже и жени по обвинение в
практикуване на вещерство, а един е убит с камъни.
Фактът трудно подлежи на обяснение, но той неоспоримо
съществува. Независимо че щатът Върмонт е малък по територия (23 хил. кв. км.)
и тогава една наброява няколко десетки хиляди души население, той става онази
първа искрица, запалила пожара на аболиционизма. (Сега Върмонт има население
608 хил. души).