 |
Така изглежда картата на потъналите кораби в Черно море.
Всеки от плавателните съдове е отбелязан на картата
със символ според вида си,
съответен номер и индекс
в зависимост от мястото на
крушението - северно или
южно от нос Емине.
|
Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал
кораб има поне една неразгадана
мистерия. Затова всяко корабокрушение рано или
късно се превръща в легенда. Ако някои от загадките на миналото имат отговори,
те със сигурност се намират на морското дъно...
Владимир Живков, геолог по професия, водолаз в свободното си
време и откривател по призвание, е написал тези редове в интернет страницата
си. Преди време той създава некомерсиален сайт, на който водолази и
изследователи си обменят данни, контакти и информация, за да помогне за
опазването на потъналите кораби в Черно море.
Един ден Живков разбира, че има толкова много късчета от
отделни подводни истории, че би било добре, ако се опита да ги извади на сухо и
внимателно да подреди пъзела. Така се ражда идеята за карта на потъналите
кораби по българското крайбрежие на Черно море, която вече е факт.
На 1 август
от печат излезе и специален справочник към картата. Той съдържа информация за
77 обекта - потънали кораби или останки от кораби, разбили се в крайбрежните
скали.
Историите
на тези плавателни съдове са най-различни. За някои от тях се знае почти всичко
и до останките им е лесно да се стигне, докато други
крият
тайните си
в дълбоки,
мътни
и студени
води
Местонахождението
им е ясно, но за да бъдат обстойно изследвани или дори снимани, са нужни
специална техника, добре обучени хора и твърде много средства.
А има и
такива, за които се знае достатъчно, но никой още не ги е открил. Владимир
Живков решава да ги отбележи на картата с червен силует в предполагаем район.
Един от
тези отличаващи се в червено знаци носи името “Черният принц”. Британската
фрегата “Принц”, потънала през 1854 г. със заплатите на английските войници в
Кримската война, е може би най-търсеното съкровище във водите на Черно море
през последните 150 години. Заради мистериозното си изчезване и последвалите
безрезултатни дирения в моряшките разкази “Принц” се превръща в “Черният
принц”. И става легенда.
През 90-те
години на миналия век се появяват обосновани предположения, че митичната
фрегата би могла да се намира в български териториални води заради спецификата
на черноморските течения. И поради факта, че
освен с
лири
стерлинги
товарните
трюмове на
кораба
са били
натъпкани и
с вълнени
шинели
Така заради
вълната би могъл да бъде носен от теченията. В търсене на “Черният принц” са
открити други кораби, като гръцкия “Кристина” например.
И без да са
пълни със злато, по морското дъно у нас лежат достатъчно обекти, чиято история
е дори още по-интересна от тази на “Принц”-а. Има и такива, за които въпросите
са повече от отговорите.
Къде се
намира и какво се е случило с първата българска подводница? За съдбата от
години се водят спорове, базирани на крайно противоречиви информации, слухове и
догадки. След Първата световна война “Подводник-18” изчезва сякаш безследно.
Страниците от военноморската ни история по този въпрос липсват, след като
руснаците отнасят българските архиви в Москва след 9 септември 1944 г.
“Подводник-18”
защитава българското крайбрежие по време на Първата световна война заедно с още
четири германски подводници. След войната по силата на Ньойския договор е
конфискувана от французите и отведена към Истанбул. Според някои информации
именно там е забелязана за последно. По-късни документи пък сочат, че е била
нарязана за скрап през 1921 г. във френска военноморска база в Тунис.
Преди 2 г.
обаче водолази на Военноморските сили съвместно с клуба за подводно гмуркане
Friends & diving и историци от Военноморския музей във Варна
изследват
обект
на около 30
метра
дълбочина
югоизточно
от Варна
Това е
подводница немско производство от 1915 г., клас UB I 8. Точно като тази, която
през 1916 г. е вписана в състава на българския флот под името “Подводник-18”.
Докато я
обследват отвсякъде, водолазите установяват, че корпусът на лодката е пречупен
на две, а част от него е заровен в тинята. Влизането навътре в корпуса се
оказва невъзможно, но от флота са категорични, че изследванията трябва да
продължат. След експедицията от 2011 г. обаче въпросите стават още повече. Ако
това е “Подводник-18”, защо е останала в България и как е настъпила гибелта?
Втората
световна война. В един и същи морски район между Шабла и нос Калиакра,
закодиран на съветските военни карти като Позиция 50, намират гибелта си
последователно една след друга и по сходен начин две руски подводници. Първо е
изпратена “Щука-210” (Щ-210). След като не се завръща в базата, към Позиция 50 се
отправя “Ленинец-24” (Л-24). На 12 декември 1942 г. вечерта подводната лодка
Л-24 тръгва от Поти.
Единствената
радиограма, изпратена от борда й, е само 30 минути след отплаването, в която
командирът капитан III ранг Георгий Апостолов иска включването на радиомаяците
Поти, Батуми и Сухуми, за да определи точно местоположението си, преди да поеме
по курс към Позиция 50.
След това
връзката е загубена. Л-24 така и не се завръща в последния ден на 1942 г. и две
седмици по-късно е заличена от списъка на флота. Завинаги. Превръща се в
поредната изгубена подводница.
През 1987
г. екип на Института по океанология към БАН във Варна открива останките на
неидентифициран кораб в района срещу нос Шабла. Тъй като целта на експедицията
е изследване на Щ-210,
изследователите
подминават
потъналия
кораб,
защото
дължината му
е повече от
80 метра,
а те търсят
корпус по-къс от 60 метра. През 1991 г. от института установяват, че това,
което са засекли преди години, е всъщност подводницата Л-24.
През 2009
г. група от седем руснаци и четирима българи, сред които е и Владимир Живков,
провеждат съвместна подводна експедиция, спускайки се на 60 метра дълбочина до
мястото, където от близо седемдесет години лежи опасана в тиня, миди и мрак
съветската подводница “Ленинец-24”. Вътре в нея капсуловани като в голям оловен
ковчег са останките на 57 души. Водолазите от българо-руската експедиция правят
нещо, което никой до този момент не е дръзвал. Отварят вратата към света на
мъртвите.
Росен
Желязков от фондацията за подводни изследвания BSTD, който е и рекордьор по
дълбочинно спускане в Черно море, успява да отвори люка на подводницата. За
първи път, след като някой от екипажа го е затворил от вътрешната страна през
онази фатална зима на 1942 г.
“В този
най-горен отсек беше останал въздух, а вторият вътрешен люк беше отворен.
Възможно е след детонацията и разхерметизирането някой от екипажа да се е
опитал да намери спасение към този отсек”, спомня си Владимир Живков.
Изследването
на вътрешността на подводницата и евентуалните останки от екипажа се оказва
зловеща, опасна и невероятно трудна задача.
На дъното
на Черно море
в български
териториални
води
лежат поне
пет
съветски
подводници,
като има
съмнения
и за шеста
От тях
единственото, което е изплувало на сушата, са два трупа, облечени в
хидрокостюми с дихателни апарати, изхвърлени на скалите край Созопол през
ноември 1941 г.
Самоличността
им е установена 30 г. по-късно. Това са Виолет Душин, помощник-командир на
подводната лодка “Сталинец-34” (С-34), и боцманът Фрол Терехов. Версията за
гибелта на тази руска подводница е, че е намотала около винта си стоманено
въже, задържащо мина от нейната котва на дъното. Според ст.н.с. д-р инж. Траян
Траянов двамата подводничари са се промушили през торпедните апарати, за да се
опитат да освободят гребния винт от заплетеното около него стоманено въже.
Друга възможност според него е просто те да са се опитали да се спасят след
разхерметизацията.
На картата
на Владимир Живков
С-34 също е
в червен
цвят,
защото и до
днес
нейното
местонахождение
остава
спорно
Някъде на
дъното по българо-румънската морска граница би трябвало да се намира и шеста
съветска подводница - М-58, потопена през октомври 1941 г. Това е съвсем
отделна история, която тепърва ще бъде събирана.
Неслучайно
книгата, която излеза на 1 август заедно с картата на потъналите кораби,
завършва с няколко празни страници.
“Със
сигурност ще има да добавяме още много кораби. Както от миналото, така и
такива, чието крушение все още предстои”, пояснява Живков. Той съветва всеки,
който по работа или случайно се натъкне на неизвестни останки под водата, да
пише на имейла на Военноморския музей във Варна (mus_maritime@abv.bg), защото и
най-незначителният на пръв поглед детайл може да е важна част от морската ни
история.
“Потъналите
кораби са свързани с трагични съдби, с големи надежди или пък открития, със
стремеж към печалби, войни, а понякога и благородни мисии. Техните истории са
незавършен разказ за страховити бури, фатални грешки, ужаса на моряците...
Някои се спасяват от стихията, за да могат по-късно да разказват как последните
им молби, отправени към небето, са били чути. Други
с телата си
допълват
списъка на
загадките
или пък
допринасят за
тяхното
разгадаване
Със
сигурност има още много кораби, които остават неизвестни. Части от тях са
някъде по брега, а други - дълбоко под водата. Затова и създадохме тази карта,
която да отрази част от тайните на морските катастрофи по нашето крайбрежие”,
пише Владимир Живков в книгата си.
“Жак
Фресине”, “Мопанг”, “Лейтенант Пушчин”, “Суифт”, “Сефак”, “Родина”... Това са
все имена на кораби, недостигнали пристан и останали завинаги на дъното в
българските води на Черно море. По документи те се водят отдавна загинали, но
останките им продължават да разказват истории, там долу в царството на
мълчанието. Реят се в мъжделивата зона между света на живите и този на
мъртвите.