Франклин Рузвелт обсъждат програма за следвоенно
преобразуване на Германия, предложена от финансовия министър на САЩ Хенри
Моргентау. Нейното пълно наименование е „Програма за предотвраяване започването
от Германия на 3-та световна война”.
„План Моргентау” предвижда разделяне на Германия на Северна
и Южна държави, присъединяване на територии към СССР (Кьонигсберг), към Франция
(Саар) и към Полша (част от Силезия). Следващите предложени мерки са съсипващи:
демилитаризиране, преминаването на важни промишлени райони под международен
контрол и ликвидиране на тежката промишленост.
По време на конференцията е подписан меморандум, спорен
който Германия трябва да се превърне в преимуществено аграрна страна.
Датайли от „План Моргентау” стават известни на пресата и той
е подложен на остра критика в САЩ и във Великобритания.
Информацията на свой ред достига до Нацистка Германия и от
нея се възползва пропагандата на Гьобелс, който заявява, че „евреинът Моргентау”
иска да превърне Германия в едно огромно картофено поле. А вестник „Фьолкишер
Беобахтер” излиза със заглавие „Рузвелт и Чърчил се съгласиха с еврейския
убийствен план”.
Планът в първначалният му вид е отклонен, обаче в следвоенна
Германия американската администрация приема редица мерки по ограничаване на
икономическото й развитие (в частност директива JCS 1067).
Администрацията на САЩ след края на войната предприема на
територията на Германия следните действия:
• децентрализация
на банковата система, създаване на 11 банкови окръга със собствена централна
банка и забрана да си взаимодействат;
• дезинтеграция
на единната производствена система;
• демонтиране
на оборудоването на промишлените предприятия;
• забрана
на външната търговия и особено ограничаване на импорта;
• забрана
на морски риболов;
• забрано
производството на азот за минерални торове, демонтаж и унищожаване на 13
химически завода;
• изсичане
на немските гори (не е осуществено поради отслабване на работната сила и
протест на съюзническите войски;
• твърда
данъчна политика.
В отчетите на много организации се отбелязва, че в резултат
на такива действия равнището на живот на немското население рязко се е снижило.
Отчетът на Хармс съобщава: „Две трети от населението сериозно не се дохранва,
работната сила физически е отслабнала. Половината от нея се намира на границата
на силите си.”