Вътрешна македоно-одринска революционна
организация (ВМОРО). Основоположници са Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр.
Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е
организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за
освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878)
остават в пределите на Османската империя. В програмата на организацията се
изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване постановленията
на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на политическа автономия на
Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията,
който взема важни решения по организационното й устройство. След Солунския
конгрес организацията бързо се разраства. Това налага промени в програмата и
устава на организацията. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и Гьорче
Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска революционна
организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в нейните редове могат да
членуват "всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на
народност", които са готови да се борят за нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без
съгласието на Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи,
взема решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на
подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките си
поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903),
оцелелите ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания,
на които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за
нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие. Обособяват
се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев, Д. Хаджидимов, М.
Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев, Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение.
Това позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията,
свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
През 1919 г. Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П.
Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).