Човекът, който оглави вътрешнопартийната борба срещу Тодор
Живков, е Петър Младенов. Той е 18г. външен министър и 12г.- член на Политбюро
на ЦК на БКП. Ползва се с авторитет сред колегите си амбасадори и дипломати по
света, както и сред другарите си в партията.
На 24 октомври 1989 г. той пише писмо до ЦК и Политбюро. Не
е "кърваво", но всяка дума в него "стреля на месо". Започва
с автобиографични бележки и продължава
"...Не бих си позволил по никакъв повод да занимавам
членовете на ПБ на ЦК с мои въпроси, ако за това не възникна сериозен и мисля,
че от принципно естество повод. На 23 октомври 1989 г. беше насрочена моя среща
и работен обяд с посланика на САЩ. За нея др. Тодор Живков знаеше, така както е
знаел за всички мои други срещи и прояви. Целта на срещата беше да се направи
анализ на състоянието на двустранните отношения на основата на разговорите
между Любен Гоцев и първия зам.-държавен секретар на САЩ Игълбългър, както и на
моите разговори с държавния секретар на САЩ Бейкър.
През този ден (23 октомври) в 11,30 ч приех министъра на
външната търговия на Швеция. Когато в 12,20 ч, тоест
10 минути
преди срещата
с посланика
Полански, влязох в кабинета, ми съобщиха, че по телефона ме
е търсил др. Живков. При секретарката ме чакаше зам.-министърът на външните
работи Иван Ганев. Помолих го да влезе в кабинета и поисках да ме свържат с др.
Живков.
Иван Ганев, не дочаквайки моя разговор с др. Живков, ми
заяви, че тъй като имам среща с посланика на САЩ Полански, на нея трябва да
заявя, че САЩ се вмесват грубо в нашите вътрешни работи, което е недопустимо, и
че преустройството в България може да стане само с др. Живков. Не зная кой му
беше дал подобни инструкции да говори така безцеремонно с мен. (...)
По телефона се обади и др. Тодор Живков. Той раздразнено ми
каза, че САЩ се намесват грубо в нашите вътрешни работи и това трябва открито
да им се каже (тоест той повтори думите на Иван Ганев). Заяви, че знае за моята
среща с посланика на САЩ и че такива срещи, където ще се занимаваме с въпроси
"ала-бала", не са нужни. (...)
Заявих, че тази среща се готви вече много време и че тя е
нужна на нашата страна. Казах, че съжалявам за неговия неуместен тон. Заявих,
че в работата си винаги съм се старал да не се занимавам с дребни и
несъществени въпроси.
След моя отговор др. Живков възприе друг, по-внимателен тон.
Във връзка с изложеното моля ПБ на ЦК да вземе отношение към тази груба,
некоректна и с нищо незаслужена нападка срещу мен. Мисля, че при това отношение
на др. Живков, който е генерален секретар на ЦК на БКП и председател на
Държавния съвет, към мен аз не бих могъл да изпълнявам повече задълженията си нито
на член на ПБ на ЦК на БКП, нито на външен министър на НРБ.
Анализирайки случилото се, мисля, че истинските причини за
раздразнението и грубостта на др. Тодор Живков са в това, че той разбира, че
доведе страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, че със
своята политика на неискреност и дребни хитрувания, целящи той и фамилията му
да се задържат обезателно и колкото може по дълго на власт, "успя" да
изолира България от света, че стигнахме дотам, че се изолирахме дори от СССР,
че сега сме (и то само ние) в едно корито с прогнилия диктаторски семеен режим
на Чаушеску. С една дума, със своята политика Тодор Живков изхвърли България
извън бързея на времето. (...)
Струва ми се, че е крайно време с тези въпроси да се занимае
Политбюро, ЦК на нашата партия. (...) Мисля, че всички разбираме, че светът се
променя и че България, ако иска да бъде в тон със света, трябва да води
съвременна политика. (...)
С другарски поздрав: Петър Младенов."
Каква е предисторията на това писмо? На 30 април 1989 г.
Младенов гостува на Луканов в къщата му в Мала църква. Двамата отиват за гъби и
там, далеч от чужди очи и микрофоните на "своите", обсъждат план за
действие. Седмица по-рано Горбачов е направил чистка в престарялото Политбюро
на КПСС и това дава допълнителен кураж на двамата заговорници срещу Живков.
Горбачов е информиран за намерението Живков да бъде свален
от власт. Това става през лятото на 1989 г., когато в Букурещ се провежда среща
на ръководителите на страните от Варшавския договор. Младенов използва снимка
на внучката си Александра като повод да се отдели за момент с Горбачов в един
ъгъл на залата. Моли съветския лидер да постави автографа си върху снимката. И
тогава му казва, че започват работа по свалянето на Живков. "Вам
виднее", казва Горбачов, намеквайки, че и рискът, и отговорностите са си
на българите.
На 24 октомври Галя и Петър Младенови са
на рожден ден
в дома на
Йордан Радичков,
който навършва 60 години. В един момент Младенов и Станко
Тодоров излизат на западния балкон на апартамента. "Ако с мен се случи
нещо, моля те, направи така, че писмото да стигне до своя адресат", казва
Младенов на бившия премиер Тодоров.Авторът го е адресирал до ЦК на БКП, до
Политбюро и до Ревизионната комисия на партията.
На следващия ден, 25 октомври, в Политбюро има съвещания по
т.нар. възродителен процес. Привикани са първите секретари на областните
комитети на партията, други ръководители, историци, експерти.
Служебната кола идва да вземе Младенов и да го закара на
съвещанието. Той казва на шофьора, че е болен и няма да отиде на работа, но
изпраща плик с екземпляр от писмото до Продан Стоянов, завеждащ отдел
"Деловодство" в ЦК.
Още в 11 часа деловодител №1 на БКП звъни на Младенов и моли
за среща. Бързо идва във вилата на външния министър в Бояна. Макар и в различни
етажи на партийната йерархия, двамата сана "ти" - на младини са
работили в ЦК на ДКМС. Продан Стоянов моли Младенов да оттегли писмото си.
"Знаеш какъв е Живков, знаеш колко е отмъстителен, знаеш каква ще бъде
съдбата ти по-нататък...", реди аргументите си шефът на партийното
деловодство, който е сред най-информираните хора в БКП.
Младенов отказва категорично. Стоянов си тръгва, разпънат
между приятелството си с него и служебното си задължение да докладва писмото на
Първия. Още с пристигането си в сградата на ЦК той го раздава на членовете на
Политбюро.
По-късно от колеги си в най-висшия партиен орган Младенов
разбира, че Живков реагирал много остро и гневно. Иска сурови санкции за
външния си министър. За Младенов се застъпват премиерът Георги Атанасов и
дългогодишните членове на Политбюро Пенчо Кубадински и Добри Джуров. Те успяват
да убедят Живков да отложат решението за следващия ден, като на заседанието
бъде извикан и самият Младенов.
Някъде след 17 часа,
Живков се обажда
по телефона
на Младенов
От онова хокане е минало време, но писмото внася огромно
напрежение. "Така ли трябва да свършва сега нашата работа?", пита
Живков.
"Очевидно така трябва да свърши, но не е моя
вината", отговаря Младенов. Първия настоява за среща между двамата.
Това обаче, което нито Живков, нито в Политбюро знаят, е, че
още същия ден - 25.10., Андрей Луканов отнася писмото в Москва. С него пътува и
съпругата му Лилия. "Андрей се качи в самолета в последния момент. До
излитането се бояхме в него да не нахлуят хора от службите и да го
арестуват", каза ми Лилия Герасимова.
Разговорът между Живков и Младенов на 25 октомври вечерта е
повече от мъчителен. Първият намира сили да се извини. В мемоарните си записки
Младенов пише, че Живков казал: "Ако искаш, на колене ще падна пред тебе,
моля те, извини ме..." "Изпитвах тягостно чувство да слушам тези думи
от устата на толкова суров човек. Мисля, че страхът му от избухването на голям
скандал, го накара да ме моли така настойчиво да го извиня..."