На 27 октомври 1962 г. по време на Карибската криза съветска
ракета С-75 сваля край
Предистория
На 20 май 1962 г. съветският лидер Никита Хрушчов, веднага
след завръщането си от България, излага в тесен кръг предложение да изпълнят
молбата на Фидел Кастро за увеличаване на съветското военно присъствие в Куба,
като разположат на острова ядрено оръжие. На следващия ден въпросът е обсъден в
Съвета по отбрана. Целта всъщност е да се отговори на американското
предизвикателство с инсталиране на територията на Турция още през 1961 г.
американски ракети PGM-19 „Юпитер”.
През юни Генералният щаб разработва план за операция
„Анадырь”. Според нея в Куба трябва да бъдат разположени два вида ракети: 24
ракети Р-12 с радиус 2000 км и 16 ракети Р-14 с радиус 4000 км. Всички трябва
да са снабдени с ядрени бойни глави с мощност 1 Мт.
За прехвърлянето на войските и техниката са определени 85
кораба. Първият от тях с по-малките ракети пристига в Куба на 8 август.
Съветският ГЩ си дава сметка, че над Куба редовно прелитат разузнавателни
самолети U-2 и ракетите няма да останат в тайна, затова изпраща и
зенитно-ракетни комплекси С-75 „Двина”, с които на 1 май 1960 г. е свален точно
такъв шпионски самолет над СССР.
Полетите на U-2
Самолет U-2 още в края на август фотографира позиции за
зенитните ракети и на 4 септември Кенеди заявява в Конгреса, че в Куба няма
„настъпателни ракети”. До тогава шпионските самолети изпълняват по два полета
месечно. Кенеди ги прекратява от 5 септември до 14 октомври заради опасения, че
сваляне на един U-2 може да ескалира конфликта.
На 14 октомври в 3 часа след полунощ от авиобаза Едуардс в
Калифорния излита майор Ричард Хейзер. Полетът до Мексиканския залив му отнема
5 часа. Час след изгрева той достига Куба, заобикаля я от запад и я пресича от
юг на север. След като като каца в САЩ, аналитиците на ЦРУ откриват на
фотолентата съветски балистични ракети със средна далечина Р-12.
Полетът на 19 октомври прави явни нови ракетни позиции,
ескадрила бомбардировачи Ил-28 и насочен към Флорида дивизион крилати ракети.
Снимките са представени на Кенеди на следващия ден.
Експертите му предлагат три варианта: ракетите да бъдат унищожени с прецизни
удари, пълномащабна военна операция на Острова или морска блокада. Кенеди се
спира на морската блокада с радиус 926 км. и заповядва полетите на U-2 от два
месечно да се увеличат до 6 на ден.
На 23 октомври Робърт Кенеди отива в съветското посолство и
се среща с посланик Добринин. Руснакът го информира, че съветските корабни
капитани са инструктирани да не изпълняват незаконни заповеди в открито море.
На свой ред братът на президента казва: „Не зная как ще свърши всичко, но ние
сме решени да спрем вашите кораби.”
Блокадата влиза в сила на 24 октомври, когато 30 кораба,
включително „Александровск” с ядрените бойни глави и четири кораба с ракетите
Р-14, пристигат в Куба. Съпровождат ги под вода 4 дизелови подводници.
Едновременно с това Кенеди издава заповед за повишаване на
бойната готовност на Въоръжените сили на САЩ до степен DEFCON-2 - първата и
единствената в историята на САЩ.
Полетът на майор Андерсън
Майор Рудолф Андерсън е роден през1927 г. в Южна Каролина.
Завършил е Университет Клемсън.
На 27 октомври, събота, 35-годишният Андерсън излита на U-2A
от авиобаза МакКой в Орландо, Флорида. Бил е информиран за наличието на
съветските зенитни ракети.
В един от зенитноракетните дивизиони (ЗРДН) е получено
съобщение за засечен разузнавателен U-2 да лети към американската база
Гуантанамо. Началник-щабът на дивизиона капитан Антонец звъни в щаба на
командващия съветските войски в Куба ген. Иса Плиев за инструкции, но него там
го няма. Неговият заместник ген. Леонид Гарбуз заповядва на капитана да изчака
Плиев.
След няколко минути Антонец отново звъни в щаба, но никой не
вдига слушалката. Когато U-2 вече е над Куба, Гарбуз сам притичва до щаба на
Плиев и, без да го дочака, заповядва самолетът да бъде унищожен.
Пускът е осъществен в 10:22 часа местно време (17 часа
московско). Андерсън загива, самолетът пада на територията на Куба.
Примерно по това време друг U-2 е прехванат над Сибир и е на
косъм от свалянето, тъй като генерал ЛеМей, началник-щаб на ВВС на САЩ, е
пренебрегнал заповедта на президента и да прекрати всякакви полети над съветска
територия.
След още няколко часа два самолета от фоторазузнаването на
ВМС на САЩ RF-8A „Крусейдър” са обстреляни от зенитни оръдия по време на полет
над Куба на малка височина. Един от тях е повреден, но двойката благополучно се
завръща в базата си.
Документ на ЦРУ от 02:00 часа на 28 октомври 1962 г. гласи:
„Андерсън загива, когато шрапнел от взривената бойна глава на ракетата пробива
височинно-компенсиращия костюм, което води практически до бърза декомпресия на
голяма височина.” Този текст дава основание да се предположи, че Андерсън е
успял да предаде някакво съобщение до командния си център.
За гибелта на Андерсън първи съобщава Генералният секретар
на ООН У Тан след визитата си в Куба на 31 октомври 1962 г.
Със заповед на президента Кенеди, майор Андерсън е награден
посмъртно с първия Кръст на ВВС, Медал да забележителна служба, Пурпурно сърце
и премията Чейни.
В периода от 27 септември до 11 ноември 1962 г. в аварии
загиват още 11 членове на екипажи на три самолета-разузнавачи В-47 „Стратоджет”
от 55-о разузнавателно крило, докато изпълняват задачи, свързани с разузнаване
на Куба.
Паметник на майор Андерсън е поставен в парка Кливлънд в
родния му град Гринвил. На паметника е поставен самолет F-86 „Сейбър”, на
какъвто Андерсън е летял по време на Корейската война.
Няколко отломки на самолета на майор Андерсън могат да се
видят в музеи в Куба. Двигател и част от опашката се пазят в Музея на
революцията в Хавана. Дясната част на крилото, част от опашката и предното шаси
се намират в музея на авиацията в Хавана.