Планината Рорайма се намира на границата между Венецуела,
Бразилия и Гвиана. Тя е част от Гвианската планинска земя в националния парк
Канайма, който се разпростира на площ от 30 000кв.км. Ранните изследователи
описвали планини, извисяващи се над джунглата в Южна Америка. Тези истории са
послужили за вдъхновение на Артър Конан Дойл за книгата “Изгубеният свят”, в
която се разказва за изолирано място, обитавано от динозаври. Праисторическите
създания са измислица, но планините са истински.
На езика на венецуелските индианци пимон това означава
"Майка на всички води". Тук през 
януари 2005 се отправя група руски
биофизици - за да вземе уникални проби вода, която според учените никога не е
била в пряк контакт с човека. Такава вода има единствено във Венецуела. Според
една хипотеза, през палеозоя в южното полукълбо съществува континентът
Гондвана. Преди 3.5 млн. години мощни тектонични процеси го разцепват на
няколко части. Така се образуват плоски планини, наричани от индианците
"тепуи", тоест стълбове. Рорайма е най-голямият от тях. Това място е
толкова труднодостъпно, три дни пеш през саваната и джунглата, изкачване на 80-метрова стена... Нужен е доста голям ентусиазъм. Можем да кажем, че там има вода в нейното девствено, уникално състояние. Над Рорайма постоянно виси ефирен облак. А по здрач се появява лека омара. Като зад планините се покаже луната, мъглата започва да свети с равна синкава светлина, И в тази светлина се вижда как мъничките прашинки от влага висят в неподвижния въздух. Лек полъх на ветрец и водните прашинки се съединяват в капки. Така се ражда дъждът, който в безчет водопади се втурва надолу.