6.11.2012 г. почива Патриарх Максим, глава на Българската
православна църква с титлата
Патриарх Максим почина на 98-годишна възраст в болница
„Лозенец”. Хиляди българи изпратиха дядо Максим в София в храм „Света Неделя”,
както и в катедралния храм „Св. Александър Невски”. Духовният глава на
Българската православна църква беше погребан на 9 ноември в Троянския манастир.
Негово Светейшество патриарх Максим беше начело на
Българската православна църква 41 години (1971-2012). Той е най-дълго
управлявалият БПЦ патриарх.
Биография
Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в
село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев (1889-1970) и Пена Борджукова
(1890-1980). От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и
прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската
духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.
Дунавският град Русе е тясно свързан с частица от живота на
патриарха. Дядо Максим оставя три години в служба на църквата в русенския храм
„Успение Богородично”. Това се случва след като той завършва Софийската духовна
семинария. Той е бил в Русе като счетоводител и църковен певец на русенския
храм „Успение Богородично”. Това е времето 1935–1938-ма година като млад
богослов. Първите стъпки на младия богослов започват в Русе.
През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на
Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон.
През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и
Червенски митрополит Михаил.
От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на
Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на
Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в
България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този
пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като
епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и
утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971
г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4
юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски
митрополит.
Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98 годишна възраст.
На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника
"Александър Невски" в София идват четирима православни предстоятели:
Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският
архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители
на почти всички поместни църкви.[3] Погребан е същия ден в църквата „Успение
Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни
лица.