водено в района на град Сливница и село Алдомировци,
местностите Три уши и Мека црев, в периода 5-7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а
съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Решителното Сливнишко сражение започва сутринта на 5
ноември. Към 9 ч сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги
отблъсква бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село
Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските
части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като
сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В битката българската
артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това
десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на
боеприпаси.
На 6 ноември докато битката при Сливница е в разгара си,
сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на
българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската
и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите.
Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на
моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са
изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в
крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в
придвижването ѝ към Сливница, където се решава изходът на войната, и заставя
сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
На 7 ноември, след пристигането на нови попълнения и в двете
страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин капитан
Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където
срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват. По
това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от
изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ
Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и
загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една
батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да
издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд
на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница
разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия. С това
сражение приключва Битката при Сливница.