 |
| Вила "Марлир" |
1942 г. в Берлин нацистите провеждат конференция за окончателното
решаване на еврейския въпрос („Холокост”). Първоначалната дата за провеждане на
конференцията е 9 декември 1941 г., но е отложена за 20 януари 1942 г. За място
на конференцията Хайдрих избира уютната и живописна берлинска вила Марлир,
намираща се на брега на езерото Ванзее. Гостите са поканени на закуска в 9.00
ч., а заседанието е предвидено за 12.00 ч.
На Ванзейска конференция се събират представители на
министерствата и други властови структури на нацистка Германия. На срещата е
прието решение за начините и способите за привеждане в ход на „Окончателното
решение на еврейския въпрос” - програма за геноцид над еврейското население на
Европа, за която понастоящем се използва термина.
Геноцидът над евреите започва още преди Ванзейската конференция.
След нахлуването на Германия в СССР на окупираните територии са задействани
специални подразделения „Айнзацгрупен”, чиято главна задача е идентифицирането
и изтребването на еврейското население. Тези подразделения са подчинени на
Министерството по сигурността на Райха, оглавявано от Райнхард Хайдрих. На 31
юли 1941 г. Херман Гьоринг подписва заповед за назначаването на Хайдрих за
отговорен за „окончателното решаване на еврейския въпрос”.
На 29 ноември 1941 г. Хайдрих разпраща покани за
конференция, на която да бъдат обсъдени най-ефективните и икономични пътища за
решаване на задачата по унищожаване на милиони евреи в Европа. Сред поканените
са ръководители на СС, високопоставени членове на НСДАП и представители на
различни министерства в нацистка Германия.
В дневния ред на конференцията били залегнали множество
въпроси, основно от технически характер, на които е трябвало да отговорят
представителите на изпълнителната власт на Райха. Една от най-горещо
дискутираните теми бил проблемът със смесените еврейско-арийски бракове - да се
считат ли за евреи хора, на които един от родителите е евреин а другият немец,
и как да се постъпва с тези които имат еврейска баба или дядо. Решение по този
въпрос така и не било прието и било отложено за някое от следващите заседания.
Адолф Айхман, който води протокола на конференцията,
съобщава на присъстващите, че в съответствие с получената по-рано заповед на
Хитлер, трябва да се пристъпи незабавно към изселване на евреите в Източна
Европа на територията на окупираната Полша, където впоследствие са построени
множество концлагери. В протокола не се говори в прав текст за газови камери и
крематориуми, а за „каторжен труд, при който, да се надяваме, повечето ще
измрат”, както и за това, че трябва да има оцелели, доколкото те могат да се
превърнат в ядро за възраждане на евреите.
Стенографираният от Айхман протокол е преработван по-късно
многократно от Мюлер и Хайдрих. Отпечатани са около 30 екземпляра, обозначени с
гриф „Държавна тайна” и са изпратени на участниците в конференцията, или
съответно на техните работни места.
На 31 януари 1942 г. Адолф Айхман изпраща срочни заповеди до
командния състав на полицията, тайните служби за сигурност и ръководителите на
СД, съдържащи подробни указания за подготовката за депортиране на евреите от
Германия, Австрия и Чехия. От този момент започва систематичният и щателно
разработен геноцид.