 |
| Последната снимка на Ленин |
Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две
години преди това е на практика неработоспособен, получава удар, лекува се и от
предполагаем сифилис и прекарва времето
си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва. По инициатива на Сталин е
държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин
диктува т. нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите
съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)",
тъй като е особено властолюбив. Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността,
вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при
последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на
Горбачов.
След смъртта му, по предложение на Лев Троцки, Ленин е
балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад. В него е изложено на показ
балсамираното тяло на Владимир Ленин. Монументалната гранитна сграда на Алексей
Шчусев заимства някои елементи на античните мавзолеи особено на гроба на Кир
Велики.
С организирането на погребението се занимава специално създадена
комисия под ръководството на Феликс Дзержински. Първоначално церемонията е била
насрочена за 24 януари, като навярно се е предполагало, че погребението ще се
проведе по „скромен сценарий“: изнасяне на тялото на вожда от Дома на Съюзите,
митинг на Червения площад и процедура по полагането на тленните останки до
стените на Кремъл, пред гроба на Свердлов. Този вариант обаче е отхвърлен
най-вероятно заради невъзможността до тази дата да пристигнат делегатите от
далечните региони и повечето републики.
Тогава се появява ново предложение: събота, 26 януари.
Вечерта на 21 януари са разпратени телеграми с тъжната вест за смъртта на Ленин
и определената дата за погребалната церемония – 26-и. Но на 24 януари става
ясно, че гробното място не може да бъде подготвено до този срок – не само
заради замръзналата земя, но и заради откритите там комуникации – подземни
помещения и тунели, които се налага да бъдат затворени. Това налага още едно
отлагане – криптата да бъде готова не по късно от 18.00 часа на 26 януари, а
погребението да се извърши на 27-и.
Отсъствието на Лев Троцки
За промяната на датата са възможни и други причини. Напр. -
известният т.нар. „фактор Троцки“. Твърди се, че Сталин, опасявайки се от
силния си съперник, дълго „умувал“ за датата и правел всичко възможно да не
позволи на Троцки, който тогава бил на лечение в Тифлис, да присъства. Именно
Троцки бил един от първите, получили телеграмата за смъртта на Ленин.
В началото той изразил готовност да се върне в Москва, а
по-късно, поради неизвестни причини, премислил. За промяната в решението му
свидетелства единствено ответна телеграма на Сталин до Троцки, в която Йосиф
Висарионович съжалява за „техническата невъзможност Троцки да пристигне за
погребението“ и му предоставя правото сам да реши: да идва или не.
В спомените на Троцки се споменава телефонен разговор със
Сталин, в който последният бил казал: „За погребението в събота вие така и така
няма да успеете, съветвам ви да си продължите лечението“. Троцки би могъл лесно
да пристигне навреме за церемонията, ако беше използвал военен самолет, или ако
действително е искал да присъства. Но той е имал причини да не се връща. Много
е вероятно Лев Давидович да е смятал, че Ленин е отровен от заговорници начело
със Сталин и се е опасявал да не би той да е следващият.