загива от куршум, нито изгнива в затвора. А се прощава с живота след инсулт
и пневмония. На 21 януари 1947-а мафиотският бос, известен също като Белязаното
лице, получава мозъчен удар в имението си в Палм Айлънд, Маями. Уж се
възстановява, но три дни по-късно го поваля белодробното заболяване.
професионални убийци за разправа с конкурентната банда на Морън.
Нито Ал, нито Автомата участват в операцията, но те са автори на плана.
Замисълът е да примамят бандата на Морън с оферта за качествено уиски на ниски
цени и да им устроят засада в един гараж. На 14 февруари наемниците,
преоблечени като полицаи, причакват жертвите на уреченото място. Когато
жертвите наближават, маскираните бандити излизат от прикритие и заповядват
„Горе ръцете!". Заповедта им е изпълнена. След като вземат оръжията,
наемниците на Капоне разстрелват конкурентите му. На излизане от гаража няколко
убийци събличат униформите и в нормални дрехи изглеждат като арестувани. Така
никой от очевидците не разбира какво се е случило - всички мислят, че
изстрелите са от полицейска операция.
На
следващия - 25 януари, сърцето му спира и обществен враг №1, както го обявява
полицията в Чикаго през 1930-а, окончателно престава да е проблем. Дотогава,
макар да е вън от играта от 16 години, властите все са нащрек. Капоне посреща
смъртта, измъчен от сифилис. Венерическата болест е постоянната му житейска
спътница още преди да навърши пълнолетие по американските стандарти.
Ал Капоне
става баща на 4 декември 1918-а и по онова време няма двайсет години. Синът му
Алберт (Сони) Франсис Капоне страда от болестта по рождение. Расте с инфекции и
усложнения и претърпява няколко операции в Ню Йорк. Здравето на сина му е и
най-голямата грижа на Ал Капоне. Дори когато попада в затвора през 1931-ва,
гангстерът се укорява за болестта на Сони.
Ню Йорк, началото Алфонс Капоне, както е истинското име на
престъпника, изплаква за първи път на 17 януари 1899-а в нюйорския квартал
Бруклин в задружното семейство на бръснаря Габриеле и домакинята Тереза. И
двамата са италиански емигранти, но за разлика от събратята си по съдба
Капоне-старши е образован, притежава собствена бръснарница и освен това бързо
получава американско гражданство. Фамилията минава за образцова по всички
параграфи, а Алфонс е нейната гордост.
Петгодишен тръгва на училище и търка
чиновете до шести клас. През цялото време е отличник. Изхвърча от школото след
стълкновение с учителка. Една млада даскалица му залепва шамар, той отвръща на
удара и следва скоростно изключване. Озовава се на улицата и става член на две
хлапашки банди - Бруклинските изкормвачи и 40-те малки крадци. През 1917-а Ал
започва работа в комплекса „Харвард Ин", собственост на Франки Йейл.
Капоне съвместява длъжността на барман, бияч и сервитьор, а шефът му освен
ресторантьорство върти лихварство и рекет.
По онова време Ал се сдобива и с
прякора Белязаното лице. Получава го заради комплимент към клиентка на
заведението. „Имаш готин задник", „галантно" се произнася Капоне. Тази
любезност обаче не е по вкуса нито на притежателката на впечатляващата
Б-страна, нито на брат й - местния хулиган Франк Галицио. Последният награждава
Ал с як пердах, а за спомен оставя три резки с нож по лицето му.
Чикаго, обществен враг №1
20-те години на миналия
век са времето, когато кварталният апаш Ал Капоне се превръща в отявлен
престъпник. През 1919-а бъдещият бос се мести от Ню Йорк в Чикаго, където е под
опеката на Джони Торио. Ал познава Торио още от детството си в Бруклин, когато
припечелва джобните си, изпълнявайки поръчките му. Години по-късно Торио е сред
най-влиятелните фигури в Чикаго - притежава казина, бардаци и локали,
предлагащи нелегален алкохол. Той прави Капоне свой довереник и дори му
предлага равноправно съдружие в подземния бизнес. Офертата е приета.
Двамата са
могъщи и влиянието им тревожи конкурентните фамилии. Преживяват няколко опита
за покушение, докато през януари 1925-а убийци правят Торио на решето. Босът
оцелява, но се оттегля от „бизнеса". През март 1925-а той прехвърля на
партньора си империята от публични домове, казина, нощни клубове и пивоварници.
Така на 26 години Ал Капоне става Кръстника на чикагския
ъндърграунд. Влиянието, парите и факта, че има свои хора в полицията, го карат
да се чувства безнаказан. Появява се на обществени места, гостува на приеми и е
на първия ред на бейзболните мачове. И никой не го закача.
Пролетта на 1926-а
обаче нещата се променят. Хора на мафиота убиват конкурентен доставчик на
алкохол и спътниците му. Сред жертвите е прокурорът Максвигин, опитал да
закопчае Капоне две години по-рано за убийството на дребен престъпник.
Интересът към разследването е огромен и основният заподозрян е Ал. Той се крие
три месеца от властите, а накрая се предава сам. Ходът се оказва добър -
доказателства срещу него не са открити и делото е прекратено. На сметката на
мафиота лежат десетки трупове. Полицията обаче не може да го закопчае, защото
винаги има желязно алиби. Така и не се намират улики срещу Ал Капоне за
най-зрелищното убийство, замислено от него. То остава в историята като
Клането на Свети Валентин 1929-а
Новоизбраният президент на САЩ Хърбърт
Хувър е бесен и разпорежда полицейски проверки на бизнеса на Ал Капоне. Започва
събиране на доказателства за укрити данъци и нарушения на забраната за употреба
и производство на алкохол. Двама агенти на ФБР са внедрени в организацията на
Кръстника със задачата да намерят
доказателства, достатъчни за присъда. И наистина успяват - пред тях един от
служителите на Капоне се изпуска, че данъчните притежават счетоводна книга на
заведение на организацията от 5 години, която може да уличи боса в укриване на
данъци. Счетоводителите на Капоне са намерени и убедени да свидетелстват.
Междувременно мафиотът опитва да спечели общественото мнение на своя страна -
във времето на Голямата депресия и безработица той отваря безплатен стол за
бедни и ги храни три пъти дневно. Става меценат и на чернокожи джаз музиканти.
Тези жестове обаче не обръщат нагласите срещу него.
Зад решетките
Пролетта на 1931-ва са събрани достатъчно доказателства за
дело. Кръстника е обвинен по 22 точки за укриване на доходи и ощетяване на
държавата с над $200 000. Отделно с още 68 членове на организацията си е
подсъдим по 5000 нарушения на алкохолния режим. Чакат го 34 години затвор.
Тогава адвокатите на боса сключват сделка с прокурора - Капоне се признава за
виновен , а прокурорът иска от 2 до 5 години затвор. На 16 юни Ал Капоне влиза
в усмихнат, но излиза потресен. Съдията
Уилкърсън не приема сделката и насрочва процес
на 6 октомври. Когато датата идва, съдията прави още един неочакван ход
- разпорежда се всички членове на журито да бъдат разменени с тези от друго
дело, започващо по същото време. Мафиотът е признат за виновен, осъждат го на 11
години затвор, $50 000 глоба и $30 000 съдебни разноски. В началото Ал Капоне
лежи в пандиза в Атланта. Статутът му е привилегирован - меко легло, скъпа
мебелировка и редовни срещи с близки и сподвижници. След това обаче го местят в
Алкатраз и килията и отношението към него са същите, каквито се полагат на
братята му по решетки. Капоне стои там до ноември 1939-а, когато е освободен за
добро поведение. По онова време сифилисът му вече е в напреднал стадий и той
става все по-неадекватен.