В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа
партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу
евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е
списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген.
Христо Луков.
Изборът на ген. Луков за мишена не е случаен и трябва да се
разглежда в контекста на събитията в страната. След приключването на
Сталинградската битка Германия изпитва остра нужда от човешки ресурси. Тогава
въпросът за изпращане на български войски на Източния фронт е още по-остро
поставен от Хитлер пред българското правителство.
Създава се реалната опасност Германия да подкрепи
евентуалното идване на власт на своето протеже в България ген. Христо Луков,
който, като председател на Българските национални легиони (БНЛ), е виден
радетел за изпращане на български войски на Източния фронт и за усилване на
репресиите срещу съпротивителното движение. В тази обстановка БРП /к/ решава,
че Луков наистина може да бъде използван от немците за натиск срещу българското
правителство или сам да състави нов кабинет и затова претендентът за „български
фюрер” трябва да бъде премахнат.
Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на
БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо
Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван
Буруджиев и Виолета Якова.
Предполага се, че вечерта на 13 февруари 1943 година
Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го
проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за
нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по
Луков от близко разстояние и тежко го ранява, но той оказва съпротива, генералът
хваща ръката на убиеца и го притиска към стената, отстъпвайки навътре в къщата.
Якова влиза след двамата и застрелва генерала с още два куршума в сърцето, след
което комунистите избягват през съседния двор.
Друга теория за убийството му обаче имат последователи и
близки на убития, обвиняващи за смъртта му правителството и цар Борис III,
които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да
доведат до изпращане на български войски на Източния фронт. Първоначално официална Москва също се придържа
към тази версия. Германският посланик
Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу
германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в
атентата.
Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното
училище, поради опасения от нови атентати. Сред присъстващите са Цар Борис III, Принц
Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се
избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да
нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко
реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея
на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища,
недалеч от гроба на Стефан Стамболов.
Ранни години
Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на
Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните
за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк,
командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на
Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна
дунавска дивизия.
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк,
началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928 г.), на Учебното
отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934 г.), командир на Втора и
Трета пехотна балканска дивизия.
Министър на войната
От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е
министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.
Наред с това, ръководеното от него министерство извършва
значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за
случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу
Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при
гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които
осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници
на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на
Министерството на войната и Щаба на армията.
Отношенията му с цар Борис ІІІ се изострят в началото на
1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и
поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните
работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е
пенсиониран от армията. На 25 януари
1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
По традиция всяка година в София се провежда факелното шестви в чест на ген. Христо Луков.