Атентатът в Градското казино е терористичен акт, извършен
около 1 часа сутринта на 14
Извършен е в началото на Първата световна война, когато
България все още е неутрална. Той вероятно е организиран от правителството на
Османската империя и има за цел да компрометира привържениците на Антантата в
българските политически кръгове.
През 1915 г. на 13 февруари (31 януари стар стил) е денят
преди Сирни заговезни и, съгласно установена традиция, актьорите от Народния
театър организират в салона на Градското казино благотворителен карнавал. В
разгара на празненството е взривена бомба, при което загиват 4 души, а други 8
са ранени. Убитите са Мара Фичева-Багарова - дъщеря на военния министър
генерал-лейтенант Иван Фичев, Никола Бояджиев - син на началника на Трета
военноинспекционна област генерал-лейтенант Климент Бояджиев, художникът Петър
Милев и Цветана Христова.
Следствието се опитва да свърже атентата с лидера на
Народнолибералната партия Никола Генадиев, който по онова време се намира в
Италия. Като основен организатор прокуратурата посочва Викентий Попанастасов,
който е близък с Генадиев. Делото се гледа през юни с.г. от военен съд.
Обвиняемите са признати за виновни, макар че обвинението не успява да докаже
връзка на Генадиев със случая. Попатанасов и Ицо Сантов са осъдени на смърт и
обесени, други 4 обвиняеми са осъдени на затвор с различен срок. Според друг
източник на смърт са осъдени Попатанасов, Сантов и Георги Илиев Дезертьорчето,
Милан Манолов на 10 години затвор, свидетелят Антов на 6 години, а Серафим
Манов на 5 години.
През септември 1915 г. чрез османския полицай от български
произход Исмаил Хакъ бей (Георги Парталев) стават известни истинските
обстоятелства около атентата. Той е иницииран от османския вътрешен министър
Талаат бей, като с организацията му на място се заема Наум Тюфекчиев, а
осъдените нямат връзка с този атентат.