1909 г. умира прославеният вожд на индианското племе
чирикауа Джеронимо. „Прозяващият се” е един от най-известните индиански
вождове. Като военен предводител на апачите чирикауа, Джеронимо се бори за
запазване на техните земи в продължение на 25 години. 79-годишният вожд си
отива от пневмония, след като три дни преди това вечерта пада от коня си и лежи
на земята до сутринта.
Политиката на всички американски правителства по отношение
на индианците е строго последователна: изтикване от техните обширни територии и
въдворяване в резервати, а непокорните да бъдат избивани. Още през 1872 г.
първите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири
групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но
постепенно и те са унищожени.
През 1876 г. американското правителство се опитва да
премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това
преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се
откажат от свободата си.
През 1877 г. американците при провеждането на преговори
пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават.
През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната
история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре.
През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността „Търки
крик” в резервата „Белите планини”, където чирикауа и белопланинските апачи се
опитват да се научат на земеделие. Между тях обаче има стари вражди и след една
година Джеронимо със 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни
15 свободни месеца.
След продължителните битки накрая неговата група остава с
едва 16 воини, 12 жени и шест деца. Против тях са изпратени 5000 войници от
армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора
на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца през 1886 г. групата на
Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.
На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на
скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. В
отмъщение обаче за неговата съпротива групата му е обявена за военнопленници за
почти 30 години, като са държани затворени във Флорида и Алабама, след това във
форт Сил в Оклахома.
От 1200 души чирикауа, настанени в резервати, остават 265.
През 1905 г. Джеронимо моли американския президент Теодор Рузвелт да го върне
обратно при племето му в Аризона, но получава отказ.
Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях
място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от
останалите живи се смесват с мескалеро, а другите остават около форт Сил. В
тези две места днес живеят техните потомци.
Съществува легенда, според която Джеронимо се скрива в
пещера, преследван от американските войници. Чакали го отвън, но той и така и
не излязъл. По-късно войниците чули, че той е някъде наоколо. Все още не е
открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва „Пещерата на Джеронимо”.