1815 г. Наполеон Бонапарт извършва бягство от остров Елба,
след което се насочва с
Бонапарт е заточен на остров Елба след абдикацията си през
1814 г. След неуспеха си в Русия през 1812 г. и загубата на Битката на народите
край Лайпциг през 1813 г. императорът е принуден да отстъпи с надеждата, че
противниците му няма да се решат да окупират Франция. Той обаче остава излъган
и на 31 март 1814 г.
Съюзническите сили влизат в Париж. Наполеон абдикира на 6
април в полза на сина си, което не е прието и той е принуден на 11 април да
абдикира безусловно. По силата на сключения договор от Фонтенбло той е изпратен
на остров Елба край бреговете на Италия, а на френския трон се връщат
Бурбоните. Наполеон обаче успява да избяга от острова и на 1 март стъпва на
френска земя.
Край Гренобъл е посрещнат от полк, воден от маршал Ней и
служил под негово командване в кампанията срещу Русия, изпратен от Луи XVIII,
за да го арестува. Наполеон се обръща към полка с думите: „Войници, вие ме
познавате. Ако някой от вас иска да ме застреля, да го стори сега”, на което
полкът отвръща с мощен вик „Да живее императорът” и поема към Париж.
По пътя, оглавените от Наполеон войски, набъбват на 140 000
редовни войници и 200 000 доброволци, което принуждава краля да напусне
столицата. Бонапарт триумфално влиза в града на 20 март, с което започват Стоте
дни на Наполеон, които приключват с битката при Ватерло.
Любопитен факт е, отразяването на бягството на Наполеон във
френската преса. Новината за бягството му се появява със заглавие „Чудовището
избяга от острова”, стъпването му на френска земя вече е „Наполеон стъпи на
френския бряг”, срещата при Гренобъл е „Пълководецът спечели битката с
кралската армия”, приближаването му към Париж е отразено под заглавие
„Генералът е пред вратите на Париж”, а влизането във столицата с „Добре дошли у
дома, Ваше величество”.