1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага.
Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е
потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.
В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният
нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал
сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според
признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и
ризата си, запалва огън.
Доброволно се предава германския гражданин и
заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На
9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги
Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.
На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг,
Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор
на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер
само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява
извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с
който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.
Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ),
започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около
4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални),
включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите,
като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и
нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа
„за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири
години.
Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и
остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са
събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски
служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.
Събитията в Германия, международните протести и енергичната
съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна
новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми
Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от
германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава
смъртна присъда и е екзекутиран.
Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава
обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г.
Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават
за Москва (1934 г.).