първият открито политически ангажиран филм, а
критиката му към индустриализираното общество била приета с противоречиви
реакции след премиерата.
Чаплин е автор на сценария, композитор на музиката и
изпълнител на главната роля. Филмът се появява девет години след първите
озвучени филми през 1927 г. „Модерни времена” е определян като квазиням филм -
макар че в него не присъства сихронизиран гласов диалог, има специални звукови
ефекти и оригинална музика.
Действието във филма се развива през 30-те години на 20 в.
по време на Голямата депресия. Основни теми са безработицата, бедността,
гладът, борбата на пролетариата срещу индустриалната епоха и различни социални
институции.
Историята в лентата проследява съдбата на работник на
поточна линия. Тежката и монотонна работа става причина за нервен срив, който
го изпраща в болница и го оставя без работа. След като попада случайно в
редиците на протестиращи работници, е арестуван и попада в затвора, погрешно
заподозрян като комунистически лидер. Впоследствие мъжът отново е на улицата,
работи за кратко като нощен пазач, работник в корабостроителница, техник в
завод, пеещ сервитьор, докато отново остава безработен. Запознава се с бездомно
момиче, с което се опитва да създаде дом, но опитите му непрекъснато биват
осуетявани от икономическата ситуация и властите.
Любопитен факт е, че в този филм се появява за последен път
„Скитникът” - популярният малък човек с бомбе, мустаци, големи обувки, широки
панталони, тясно сако и бастунче. В края на филма за пръв и последен път се
чува и гласът на Скитника, докато той импровизира на фона на песента на Лео
Данидерф „Je cherche après Titine”.
Друг любопитен факт е, че от основната мелодия към филма,
която Чаплин написва с помощта на Алфред Нюман, се появява известната песен
„Smile”. За пръв път тя е записана от Нат Кинг Коул, а до днес свои версии на
мелодиията са записвали Джуди Гарланд, Даяна Рос, Майкъл Джаксън и други.
Първият говорещ филм на Чаплин е „Великият диктатор”, който
е насочен срещу нацисткия режим на Адолф Хитлер. Още в началото на снимките,
Чаплин получава заплашителни писма и телефонни обаждания да прекрати работата
над филма. В лентата Чаплин играе две роли - скромен еврейски бръснар и
фашистки диктатор Хинкел, в който явно е разпознат Хитлер. По време на снимките
Чаплин изрича и прочутата фраза: „Диктаторите са смешни. Аз искам хората да им
се смеят”. Исторически известен факт е, че самият Адолф Хитлер е гледал
„Великият диктатор”.