2003 г. САЩ започват война в Ирак, насочена към
предотвратяване на ядрената програма на Ирак и сваляне на режима на Садам
Хюсеин. Мащабните бойни действия официално приключват на 1 май с.г., но скоро
след това се появява движение за съпротива и на практика военните действия не
са спирали.
След Войната в Персийския залив през 1991 г. отношенията
между САЩ и Ирак продължават да се влошават. От една страна надеждите, че
режимът на Саддам Хюсеин ще бъде премахнат чрез бунтове на самите иракчани се
стопяват, а от друга - липсата на еднозначна резолюция от страна на ООН, че
Ирак се е съобразил с наложените ограничения след последната война, тревожи
американците.
Мнозина вярват, че той не е прекратил програмите за
разработка на оръжия за масово унищожение и активно търси начин да разработи
атомна бомба.
След атаките от 11 септември 2001 г., американското
правителство обявява война срещу световния тероризъм и представя списък на
държави, криещи или помагащи на терористи според САЩ - в списъка са включени
Ирак, Иран, Северна Корея и Сирия. Скоро след това, осъзнавайки че имат
необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници
започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейните
инспектори на Международната агенция за ядрена енергия (МААЕ) да посетят няколко
обекта в страната.
ООН приема резолюция 1441, която позволява на инспекторите
да извършат необходимите проверки. През 2002 г. и в началото на 2003 г. САЩ
продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат Ирак да се съобрази с
изискванията, поставени в резолюцията. На 6 март инспекторите публикуват
доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак - с настоящата си икономика и
ниво на развитие - е в състояние да разработва или да поддържа програми за
разработки на оръжия за масово унищожение.
През февруари 2003 г. САЩ и Великобритания се опитват да
получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но
предупреждават страните членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната
резолюция.
Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията,
са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин нарушават
човешките права, стигайки дори до форми на геноцид; не са представили
категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия
за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от биологични,
химични, ядрени и други секретни оръжия; и, подкрепят и осигуряват финансово
терористи и терористични организации, които с действията си застрашават
сигурността на САЩ и всички американци.
След като основните бойни операции приключват,
правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да
търси оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 г. представя
финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по
всичко личи, че такива е нямало.
ЛЪЖИТЕ НА САЩ ЗА ВОЙНАТА СРЕЩУ ИРАК БЯХА ОКОНЧАТЕЛНО
ОНАГЛЕДЕНИ
Изтекоха още разкрития, които тотално разобличиха САЩ, че са
нападнали Ирак с изфабрикувани претенции.
Серия от документи и разкрития на хора като държавния
секретар Колин Пауъл и началникът на Генералния щаб – полковник Лоурънс
Уилкерсън, разкриват че САЩ са планували инвазията в Ирак много преди
атентатите от 2001г., както и че самите американци са съчинили предтекста, че
Саддам разполага с оръжия за масово унищожение, които в последствие така и не
бяха открити, а САЩ мълчи по въпроса.
Командващия Генералния щаб – полковник Уилкерсън пише до
държавния секретар малко преди инвазията:
„I wonder what will happen when we put 500,000 troops into
Iraq and comb the country from one end to the other and find nothing“
(„Чудя се какво ще се случи, когато изпратим 500,000 войници
в Ирак, претърсим щателно
Интензивно е било документирано намерението на САЩ да
нападне Ирак много преди 9/11, а самия атентат е бил просто поредния аргумент
за инвазията и окупацията:
Бившият шеф на ЦРУ Джордж Тенет заяви, че САЩ са имали
намерение да атакуват Ирак много преди атентата от 2001г. и са изфабрикували
редица „аргументи“, за подготвящата се инвазия.
Високопоставени британски политици признаха, че САЩ са
дискутирали смяна на режима в Ирак още преди идването на Буш на президентския
пост в Америка
Дик Чейни превръща нефтените полета на Ирак в приоритет за
„националната сигурност на САЩ“ много преди атаката от 9/11.
Политиците, които открито признаха, че войната в Ирак е била
именно за установяване на контрол над иракския петрол бяха Хилъри Клинтън, Джон
МаКкейн, Сара Пейлин, Джордж Буш и др.
Тъжните констатации, които можем да направим са, че в крайна
сметка най-пострадали, както при всяка друга война, са цивилните, които са
подложени на една окупация, в която дейно участие взе и Европа. Една война и
последвала окупация базираща се на изфабрикувани аргументи, които да оправдаят
слагането на ръка върху петрола на Ирак от САЩ.