подкрепа на правата на индианците. Актьорът
„взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.
В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато
навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния
си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк
и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947
г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси
Уилямс „Трамвай желание”. Участва и във филмовата й адаптация, за която е
номиниран за „Оскар” за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през
1954 г. за изпълнението си във филма „На кея”.
Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите
на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20
в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от
режисьорите отказват да работят с него.
Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд
Копола и неговия филм „Кръстникът”. Първоначално продуцентите на филма не искат
и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване.
Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори „Оскар” на актьора.
На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за
превъплъщението си в Дон Корлеоне в „Кръстникът”. Вместо да иде на церемонията
обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в
размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката.
Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото
перо. Носителка е и на титлата „Мис Американски вампир”, спечелена в конкурс
две години по-рано.
Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на
племето апачи. Взема „Оскар”-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу
начина, по който Холивуд третира индианците.
Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите
я е спипал продуцентът на „Кръстникът” Албърт Руди, който я заплашва, че ще я
ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от
45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е
импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на
Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с „Оскар”-а, попаднал в нейните
ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да
се вземат винаги лично.
Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое
обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век,
когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите
племена да ловят риба в изконните си земи.
За самия Марлон Брандо този „бойкотиран Оскар” е втори.
Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия
Казан „На кея”. Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява
академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при
индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и
е за цялостния му принос в историята на киното.