845 г. Париж е опустошен при нападение на викинги,
предвождани от Рагнар Лодброк.
Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди
поне 40 000 години. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от
келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена.
Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е.
след потушаване на въстанието на Верцингеторикс.
Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава
„блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно
историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително
докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен
на местното племе паризии. В следващите два века градът е непрекъснато нападан
от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът
около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не
напада града.
Римското владичество е прекратено през 508 г., когато
Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията
на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на
Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение,
вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да
си тръгне.
Рагнар Лодброк е легендарен датски герой, представител на
династията Инглинги. Любопитен факт е, че действителни доказателства за
неговото съществуване няма. Известен е предимно от древноскандинавски легенди и
саги. Ако е съществувал, е живял през 9-ти век и е бил един от най-великите
военни водачи на Дания. Едно от събитията, които му се приписват е именно
завземането на Париж през 845 г.
Името „Лодброк” (Лодброук) означава „кожени гащи”. Според
историята това прозвище той добива след битка с дракон, в която той е облякъл в
панталон и риза, напоени с катран, за да се предпази от отровата на дракона.
Според легендите той попада в плен при друга битка и след това умира от
мъчителна смърт в затвора. Неговите синове отмъщават за неговата смърт.
Слабостта на Каролингите - френска кралска династия, довежда
до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от
феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона.
Накрая през 987 г. Хуго Капет - граф на Париж, е избран за крал на Франция от
големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.
Още от Х в. Париж е един от главните градове на Франция:
намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и
катедрала; през XII в. с откриването на Сорбоната градът става едно от първите
университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската
власт се установява трайно в града - неговата политическа и икономическа мощ не
спира да расте. В началото на 14 в., Париж вече е един от най-важните центрове
на западния свят. През 17 в. градът е столица на най-мощната европейска
държава.