Днес България чества своето освобождение от турско робство.
Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския
мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
От 1396 до 1878 година България е част от Османската
империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878
г. страната придобива независимост.
На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор
между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф
Николай Игнатиев.
Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин
пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша.
Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи
изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за
мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на
всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва,
защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя
все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започват да вървят мъчително, руското
правителство започва да усеща
Делегацията на Османската империя възразява срещу границите
на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на
империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като
откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там
(голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще
наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед
Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига
споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф
Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че
примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено.
Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с
Обединеното кралство.
На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов -
поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще
бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия
в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.
Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са
представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17
март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му
е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на
останалите велики сили.
На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие
на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него
се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава
Българска държава след 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на
Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа.
Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на
Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.
Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и
отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите
християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19
февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията
на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия
през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.
Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на
одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е
автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно
правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Санстефанска България, с малки изключения, припокрива
картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната
духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна
България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и
Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И.
Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до
България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско
правителство и своя войска.
Чл.7 от договора урежда устройството и управлението.
Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите
сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав
(Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години,
което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се
плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на
картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският
мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската
държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално
присъствие на Балканския полуостров.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския
договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор
през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена
на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното
Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя
милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите
сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна
автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор,
назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на
Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се
предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на
България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е
отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години
по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание
от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.