 |
Клара Цеткин и Роза Люксембург през 1910 г.
|
Започнал само като политическо събитие на социалистите,
празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях
денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят
своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от
западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки
че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на
майката и жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в
САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява
след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век,
която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се
свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857
г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест
против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и
разпръснати от полицията. Две години по-късно, също през март, тези жени
създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този
факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът
да се смята за част от комунистическата идеология.
В следващите години следват други протести, най-известният
от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с
искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На
27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на
жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на
германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите
недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им
солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за
равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата
година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души
в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
На Запад Международният ден на жената се отбелязва през
10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със
зараждащия се феминизъм чак през 60-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на
Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от
Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След
Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна
конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми
март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като
неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и
други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан,
Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в
тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично
честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9
септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят
събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата,
науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки
размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
В съвремието ни у нас празникът се отбелязва по станалия
вече традиционен начин – мъжете подаряват цветя на жените в техния живот –
приятелки, майки, съпруги, колежки и т.н. Малките деца изработват картички за
мама и подаряват цветя на учителките си.