Юрий Гагарин е роден на 9 март 1934 г. в село Клушино, близо
до град Гжатск (днес в Гагарински район, Смоленска област, Русия). Семейството му е на селяни-колхозници: баща
Алексей Иванович Гагарин (1902-1973 г.) и майка Анна Тимофеевна Матвеева
(1903-1984 г.). Първите години от живота си прекарва с родителите си в село Клушино.
В детските си години е най-обикновено момче, което с нищо не се отличава от
връстниците си. Завършва основно образование в с. Клушино. Бащата Алексей
Гагарин участва във Великата отечествена война срещу Германия. Завръща се от
фронта като военен инвалид.
Космонавт №1 на планетата
На 3 март 1960 г. със заповед на главнокомандващия на ВВС
Константин Вершинин е зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва
тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата
програма е Сергей Корольов. От тях са отделени 6, които са подготвяни по
програма, различна от останалите. Четири месеца преди полета е взето решение
той да бъде първият космонавт. Негов дубльор е Герман Титов.
Първият космонавт трябва да е с отлична подготовка и да стане
лицето на съветската държава, достойно представящ я пред света. Гагарин
притежава точно тези качества и това е сред определящото при избора му за
първия полет. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар
на управляващата в СССР комунистическа партия КПСС. Когато му показват снимките
на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.
На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути (6 часа и 7 минути
по Гринуич) московско време Гагарин излита от космодрума Байконур на
космическия кораб „Восток 1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития
Космос са „Поехали !“. Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една
обиколка около Земята, с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за
приземяване в Саратовска област. Тъй като системите за приземяване на „Восток
1“ не са били достатъчно изпробвани, на височина 7 километра Гагарин взема
решение да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно
извършено близо до спускаемия апарат.
Новината мълниеносно обикаля целият свят. След 2 дни е
тържествено посрещнат на Червения площад в Москва пред десетки хиляди
ентусиазирани хора, дошли да го видят. За този си полет е награден със званието
герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962
година започва да се чества като международен ден на авиацията и
космонавтиката.
След полета на „Восток 1“ Юрий Алексеевич Гагарин става
най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия
живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави. Всички съветски
ръководители искат да се срещнат с него и в продължение на 3 години това заема
една голяма част от живота му. Под натиска на роднини, приятели, министри,
маршали и академици често му се налага да вдига наздравици и да пие „до дъно“
за дружбата и любовта. При много ситуации той като по чудо избягва тежки
нещастия или смърт. Юрий има силен характер и стоически издържа изпитанията, но
този живот оказва влияние - той качва 8-9 килограма, престава да се занимава
със спорт и става ясно, че само една нова подготовка за космически полет може
да преустанови този процес.
В края на април 1961 г. започва своите задгранични
посещения, които продължават две години. Посещава над 30 страни и се среща с
хиляди хора. Крале и президенти, политически дейци и учени, артисти и музиканти
считат за чест да се срещнат с него. Награждават го с ордени, медали, дипломи,
избиран е за почетен гражданин на градове от Европа, Азия, Африка, Северна и
Южна Америка. По време на своите пътешествия обикаля света три пъти. Юрий
Гагарин е автор на книгата „Пътят към космоса“, 1961 г.
Първата му задгранична командировка е в Чехословакия. Лети
на обикновен Ту-104 в Прага. Пътниците разпознават Гагарина и се втурват към
него за автографи. А командирът на екипажа П. М. Михайлов го кани в пилотската
кабина и му дава да управлява щурвала. В Чехословакия Гагарин посещава заводи и
предприятия, а правителството го удостоява със званието Герой на
социалистическия труд на ЧССР.
Следващата му спирка е в България. Преди приземяването в
Софии български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители. Посещава
няколко български града, между които Пловдив, София, Бургас и Стара ЗагораСтава
почетен гражданин на Пловдив и София. В Пловдив носи цветя на паметника Альоша.
Във Финландия пребивава два пъти — в 1961 и в 1962 г.
В юли 1961 г. Гагарин пристига в Англия по покана на
профсъюза на летците. Посещава Манчестър и главната квартира на профсъюза. Там
му връчват диплома за почетен летец на Англия. Получава и златен медал от фонда
за развитие на космоса и се среща с ръководството на страната, с министър
председателя и кралица Елизабет II. Въпреки нарушаване на етикета, кралицата се
снима с него с обяснението, че той не е обикновен, а небесен човек. Само през
1961 година Гагарин посещава Чехословакия, България, Финландия, Великобритания,
Полша, Куба, Бразилия със спирка на остров Кюрасао, Канада със спирка в
Исландия, Унгария, Индия, Цейлон (днес Шри Ланка) и Афганистан.
В началото на 1962 г. Гагарин, по покана на вице-президента
и главнокомандващия на въоръжените сили на ОАР маршал Абдел Хаким Амер посещава
Объединената Арабска Република Египет, където остава 7 дни. Президентът на
страната Гамал Абдел Насър го награждава с най-висшия орден на страната.
По време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот
полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива на 27
март 1968 година в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град
Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахта
им е погребана в стените на Кремъл на Червения площад. Гагарин е надживян от
своята съпруга Валентина и от дъщерите си Елена и Галина. Елена Гагарина,
по-голямата дъщеря на Юрий, е изкуствовед и работи като директор на Музея в
Кремъл от 2001 г. насам. По-малката му дъщеря, Галина, е ръководител на катедра
в Руския икономически университет „Г.В. Плеханов“ в Москва.
В септември 1963 година Юрий Алексеевич Гагарин пристига в
Париж, където участва в XIV Международен астронавтически конгрес