На 10 април 1979 г., в 20,34 ч московско време е изстрелян
космическият кораб „Съюз-33“, в който лети първият български космонавт Георги
Иванов. Командир на полета е съветският космонавт Николай Рукавишников.
Основната цел на „Съюз-33“ е скачване със станцията „Салют-6“,
където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда
изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло
български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана,
екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от
„Союз-32“ и да се приземи с нея.
След успешния старт от Байконур, корабът прекарва първото
денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и
стиковане със станцията „Салют-6“. На втория ден започват маневрите по
скачването на двата космически апарата.
След приближаване на 3 km и установен
визуален контакт, но внезапно отказва основният двигател на кораба „Союз-33“.
Екипажът в станцията, който наблюдава опита за скачване, вижда искра от главния
двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и
системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават
резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от Земята бъде взето
решение за по-нататъшните действия. Скачването е отменено, за да не аварира по
някакъв начин и космическата станция.
Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на
Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се
прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се
пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва.
Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време, след
което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата
навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане
на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две
минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на
наземните тренировки по време на подготовката им.
Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с
двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата. Научните
експерименти, които не успяват да бъдат извършени от „Союз-33“, впоследствие
биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени
на специалистите от БАН.
Първият български космонавт Георги Иванов е роден в Ловеч на
2 юли 1940 г. Фамилното му име по рождение е Какалов. Като ученик се занимава с
парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958).
Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна
Митрополия (1964) със специалност инженер-летец и квалификация пилот I клас.
Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на
ескадрила. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от
програмата „Интеркосмос". Обучава се в Център за подготовка на космонавти
„Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г. става първият българин в Космоса.