На 15 април 1998 г. умира осъденият на доживотен затвор
камбоджански диктатор Пол Пот (Pol Pot е съкращение от фр. Politique
Potentielle - „потенциална политика“), водач на Червените кхмери и премиер на
Кампучия (Камбоджа) в периода от 1976 до 1979 г. Отговорен е за смъртта на 2
млн. души.
По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика
на преместване на хора от градовете към провинцията в опит да пречисти
камбоджанския народ по пътя към комунистическо бъдеще. Средствата за това
включват изтребването на интелектуалците и другите „буржоазни врагове“, както и
масово избиване на малцинствата.
Ранни години
Роден е на 19 май 1925 г. като Салот Кар. Произхожда от
влиятелно семейство на заможен земевладелец - братът му Салот заема поста на
дворцов секретар в столицата Пном Пен, а сестра му Роенг, заедно с негова
племенница на име Мийк, са едни от официалните съпруги на крал Монивонг.
Получава началното си образование в будистки манастир. Учи в
гимназия, след която получава възможност да изучава радиотехника и
електротехника във Франция като национален стипендиант. Там се увлича от идеите
на марксизма и се среща с бъдещия си политически съратник Йенг Сари.
След завръщането си в Камбоджа става член Индокитайската
комунистическа партия, а след като тя променя името си на Кампучийска партия на
труда, Салот става член на нейния Централен комитет.
Кралят на Камбоджа Нородом Сианук нарича комунистите като
Салот "Червени кхмери". Той засилва репресиите си срещу тях и това е
причина Салот и неговите другари, чиято организационна и военна мощ по това
време е твърде малка, да приемат курс на революционна борба срещу официалното
управление.
Официално Камбоджа поддържа неутралитет по отношение на
войната във Виетнам. Постепенно обаче страната започва да подкрепя Северен
Виетнам, тъй като не желае да провокира силния си съсед. Сианук мълчаливо
одобрява създаването на път до Северен Виетнам, наречен "Пътят Хо Ши
Мин", по който се превозват муниции от Северен Виетнам до Виетконг, без да
се преминава през демилитаризираната зона във Виетнам около 17 паралел. След
инцидента в залива Тонкин през 1964 г. САЩ започват военна инвазия в Северен
Виетнам и бомбардират редица градове в страната, както и пътя "Хо Ши
Мин". Така Камбоджа е въвлечена във Виетнамската война, въпреки нейното
нежелание.
Салот е разочарован от политиката на Северен Виетнам и
заминава за Пекин. По това време в Китай се извършва Великата пролетарска
културна революция, ръководена от Мао Дзедун. Салот вижда ентусиазма на
населението, което приема идеите на Мао за централната роля на бедните селяни в
управлението на страната, и е убеден в успеха на тази революция. Той самият е
на мнение, че Камбоджа само би спечелила от една подобна революция.
След завръщането си от Китай Салот прекарва няколко години в
планинска местност в североизточната част на Камбоджа, като координира
действията на антиправителствените партизански отряди. Племето, което обитава
тези земи, се нарича кхмер ли (планински кхмери). Те обработват колективно
земята, използвайки добре известния начин на изсичане и изгаряне на гористи
райони, за да си осигурят земеделски площи. Според Салот животът на кхмер ли,
които не познават парите и пазарното стопанство, е чудесен пример за първобитен
комунизъм, а колективният начин, по който обработват земята, е най-ефективното
средство за увеличаване на зърнената реколта. От тях той заимства идеята за
земеделските комуни, които се опитва да създаде по-късно.
Според Салот, ако революцията в Камбоджа не се осъществи от
самия народ, съдбата на страната би била да понася непрекъснато намесата на
такъв могъщ съсед като Виетнам.
През май 1970 г. в Пекин е взето решение за създаване на
Национален фронт за освобождение на Камбоджа. До края на 1971 г. Фронтът
постепенно установява контрол в много населени места. От началото на
съвместните действия Червените кхмери успяват в рамките на няколко години да
укрепят своя военен и административен потенциал. В контролираните от тях райони
на страната те започват да осъществяват своя предварително разработена
политика, но в същото време продължават да водят сражения с правителствената
армия, която постепенно губи позиции.
Пол Пот на власт
През януари 1975 г. столицата Пном Пен е обсадена и
подложена на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери. За известно
време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен
Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла Камбоджа.
Освен това те не са обучени, екипирани са зле и не са в състояние да се
противопоставят на армиите на американците и на Южен Виетнам. Салот се заема
със задачата да организира своите войски и да укрепи бойната им ефективност,
докато армията на Северен Виетнам удържа американците далеч от границата.
За Пол Пот хората, избягали от провинцията по време на
гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен, са предатели
и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на
капиталистическата система и поради това са считани за "врагове".
Гражданите са разделяни на две групи: "стари
хора", които живеят в освободените райони от преди началото на
революцията, и "нови хора", които са избягали от селата и са
потърсили спасение в градовете. Последните са лишени от всякакви права и
осъдени на тежък труд в комуните.
Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква
частна собственост, която се превръща в национална - на гражданите им е
разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за
хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост: когато
навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в
институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи.
Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно
своята религия – Пол Пот изобщо забранява религията. Всички храмове и църкви са
разрушени. Нещо повече - слага се край на всяка съществуваща институция като
училище, болнична система, брак и семейство. Всичко това се превръща в
непреодолима пречка за насърчаването и популяризирането на революцията,
извършвана от Пол Пот.
През април 1976 г., една година след превземането на Пном
Пен, Пол Пот става министър-председател на Демократична Кампучия, използвайки
фалшивата легенда, че е 47-годишен общ работник от плантация за евкалиптови
дървета.
През август 1976 г. Пол Пот обявява "четиригодишен план
за интеграция на социализма" и има за цел създаването на благоденстващо
социалистическо общество в Демократична Кампучия, като се направи опит да се
осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство.
Следващата крачка е, като се използва тази чуждестранна валута, да се осигури
развитието на леката и тежката промишленост.
Според този план очакваните добиви на ориз са поне три тона от
хектар на фона на получаваните по това време средно по-малко от тон на хектар.
Разчита се този план да се осъществи благодарение на "революционната
страст", а не чрез прилагането на някакви нови аграрни методи. Всеки,
който не може да достигне този добив, е екзекутиран за саботиране на
революционната дейност. Тези, които успяват да избегнат незабавната екзекуция,
са арестувани и изпращани в затвор S-21 в околностите на Пном Пен.
Въпреки физическото и психическото изтощение, хората работят
с всички сили. Мнозина припадат от изтощение и недохранване, принудени да се
трудят в непоносима жега и при ужасяващи условия. Тъй като лекарите са
екзекутирани, припадналите са оставяни на грижите на младите войници от
отрядите на Червените кхмери, които нямат никакви познания по медицина.
След като Пол Пот застава начело на страната, настъпва
влошаване на отношенията между Кампучия и Виетнам. Двете съседни държави не
могат да достигнат до съгласие по отношение на граничната линия, поради което
продължават престрелките между частите на виетнамската армия, разположени край
границата, и кампучийските отряди.
През януари 1977 г. Пол Пот заповядва на войските, чиито
позиции са в източната част на страната, да бомбардират вътрешни територии на
Виетнам. Самдех Хун Сен, който е заместник-командир на армията в 21-ви район,
се съмнява в ефикасността на тази заповед и отлага нейното изпълнение. През юни
Хун Сен получава заповед да се яви пред диктатора. Той осъзнава, че е напълно
вероятно да не се завърне жив от тази среща и заедно с група свои приближени
бяга във Виетнам.
Два месеца по-късно армията на Кампучия започва да
бомбардира виетнамската провинция Тай Нин. Приблизително по това време Пол Пот
обявява в предаване на радио Пном Пен съществуването на комунистическата партия
на Кампучия, което до този момент е пазено в тайна. Това е първата му публична
поява като министър- председател на Демократична Кампучия. В своето изявление
той поставя ударение на намерението си да осъществява прокитайска политика,
като целта му е да осигури подкрепата на Китай за режима си.
Напрежението по източната граница нараства и Пол Пот е
принуден да смекчи твърдата си политика по отношение на "новите
хора". Опитва се да подобри условията на труд и да възстанови контрола на
централната власт върху администрацията, която почти не функционира, обхваната
от панически страх заради провежданите чистки. Наблюдава се и известна
активност на дипломатическо ниво. Пол Пот често се среща с представители на
различни страни и ги информира за агресивните действия, предприемани от
Виетнам. Въпреки цялата тази политика обаче все още съществува следственият
център S-21, в който продължат да се извършват масови убийства.
Падане от власт
В началото на декември 1978 г. противниците на Пол Пот
създават Кампучийски национален обединен фронт за национално спасение.
На 25 декември виетнамската армия предприема мощна офанзива
срещу Демократична Кампучия, в която участват милиони войници. Атаката е
предприета като официален отговор на призива за помощ на Кампучийския
национален обединен фронт за национално спасение.
През януари 1979 г. бившият крал Сианук държи пламенна реч
на най-високо равнище - пред Съвета за сигурност на ООН, в която обявява
създаването на Народна република Кампучия. Неин председател е Йенг Самрин, а
министър на външните работи - Самдех Хун Сен.
Червените кхмери и Пол Пот, които са свалени от власт, се
укриват в джунглата близо до границата с Тайланд и водят партизанска война.
През февруари Китай, който подкрепя Пол Пот, предприема военни действия по
границата си с Виетнам заради виетнамската инвазия в Кампучия. Виетнамската
армия обаче не отстъпва от своите позиции дори и след бомбардировките.
Правителството на Йенг Самрин прави достояние на целия свят
зверствата, извършвани от режима на Пол Пот, оправдавайки по този начин
нахлуването на виетнамската армия в Кампучия. Твърди се, че броят на жертвите е
между един и два милиона. В резултат на всичко това Пол Пот и Йенг Сари,
бившият представител на Демократична Кампучия в ООН, са съдени задочно от
специално създаден за тази цел съд и получават смъртни присъди.
Краят на Пол Пот
Усилията на международната общност да въдвори мир в Камбоджа
срещат твърдия отпор на Червените кхмери. През 1990 г. все пак с тях е
постигнато споразумение за създаване на Висш национален съвет на Камбоджа.
От този момент нататък подготовката за мирното споразумение
върви по-гладко и през октомври 1991 г. то е подписано в Париж. Според него
Камбоджа трябва да остане под контрола на умиротворителните сили на ООН
(UNTAC), докато не бъде сформирано ново правителство. През следващия месец в
Камбоджа след 13-годишно отсъствие се завръща принц Нородом Сианук, който се
радва на топло посрещане от страна на камбоджанския народ.
Пол Пот обаче не се подчинява на заповедта за разоръжаване и
организира нападения срещу мироопазващите сили на ООН. Той отказва да вземе
участие в проведените през 1993 г. общи избори, продължавайки съпротивата от
джунглите, в които се укрива, дори след създаването на Кралство Камбоджа.
През 1994 г. Червените кхмери са обявени извън закона от
новото правителство. Техните водачи са изтощени от дългата и безнадеждна
съпротива. След като през август 1996 г. се предава Йенг Сари, и останалите
бойци, един след друг, започват да дезертират, което чувствително намалява
военната мощ на Червените кхмери.
През юни 1997 г. Пол Пот е арестуван от своите войници и е
осъден на доживотен затвор от сформирания в лагера съд. Умира на 15 април 1998
г.
През 1999 г. Червените Кхмери са разформировани. Хората,
свидетели на събитията по време на тяхното управление, наричат този период
"самаи а-Пот", което на кхмерски означава "срамната епоха на
Пот".
През 2011 г. четирима от най-високопоставените и най-доверените
приближени на Пол Пот са изправени пред Извънредния международен трибунал в
Пном Пен по обвинения в престъпления срещу човечеството и геноцид. Те са
подведени под отговорност за смъртта на близо 2 милиона души от болести, глад,
принудителен тежък физически труд, изтезания и екзекуции в периода 1975-1979 г.