Двамата са митичните основателия на Вечния град, споменати в
римската митология като близнаците, синове на весталката Рея Силвия и бога на
войната Марс. Според традиционното вярване, записано като история от Плутарх и
Тит Ливий, Ромул е бил първият цар на Рим.
Ромул убил Рем след свада за това кой от двамата братя има
подкрепата на боговете да управлява града и да му даде име. След основаването
на Рим, Ромул не само създал легиона и сената, но също така включил граждани
към новия си град като отвлякъл жени от местното племе сабини, което довело до
смесването на сабини и римляни в един народ. Ромул станал най-великият
завоевател на Древния Рим, добавяйки големи територии и привличайки хора в
новите владения.
След смъртта му Ромул е бил почитан като бог Квирин,
божествена личност за римския народ. Днес той се смята за митологичен персонаж,
а неговото име — за производно от името „Рим“, което може изначално да е дошло
от думата за „река“. Някои учени, особено Андреа Карандини, обаче вярват, че
Ромул е историческа личност.
Ромул и Рем са сред най-известните, отгледани от животни
деца в митологията и фантастиката.
Преди Ромул и Рем да се родят, техният дядо Нумитор и
неговият брат Амулий, наследници на бегълците от Троя, наследяват трона в Алба
Лонга. Нумитор получава едноличната власт като свое рождено право, докато
Амулий получава дворцовото съкровище, включително златото, донесено от Еней от
Троя.
Тъй като Амулий държал съкровището и поради това имал повече
власт, той детронирал законния владетел Нумитор. Поради страх, че дъщерята на
Нумитор, Рея Силвия, ще роди деца, които един ден ще го свалят от престола, той
принудил Рея да стане весталка и тя дала обет да остане девица.
Една нощ обаче Марс, богът на войната, дошъл при Рея в храма
на Веста и я изнасилил. Някои казват, че той бил преобразен като вълк. Тя му
родила две момчета с изключителни сила и красота, по-късно наречени Ромул и
Рем. Амулий бил разярен и наредил да заровят Рея жива, а близнаците да бъдат
умъртвени.
Слугата, на когото било заповядано да убие децата, не могъл
да го направи и ги сложил в
Ромул и Рем били пазени от речното божество Тиберин, което
накарало люлката да се закачи за клоните на смокиново дърво, растящо в блатото
Велабър. Божеството занесло близнаците на Палатинския хълм. Там те били
откърмени от вълчица - отгледани под смокиново дърво и хранени от кълвач.
Вълкът и кълвачът са свещени животни за Марс.
Ромул и Рем били открити от Фаустул, овчар на Амулий, който
занесъл децата в дома си. Фаустул и жена му, Ака Ларенция, отгледали момчетата
като свои.
След смъртта на Амулий градът се успокоил и на Ромул и Рем
било предложено да приемат съвместно короната. Близнаците обаче отказали да
бъдат царе, защото техният дядо бил жив, но и отказали да живеят в града като
поданици. Така след като възвърнали властта на Нумитор и почели по подобаващ
начин своята майка Рея Силвия, двамата напуснали Алба Лонга, за да основат
техен град на склоновете на Палатинския хълм. Преди да напуснат Алба Лонга
обаче, те взели със себе си бегълци, избягали роби и всякакви хора, които
искали втори шанс в живота.
Щом Ромул и Рем пристигнали на Палатинския хълм, двамата се
скарали къде да бъде разположен градът. Решили да разрешат спора чрез
състезание в гадателство и чрез волята на боговете. Всеки седнал на земята
настрана от другия и, според Плутарх, Рем видял шест лешояда (които били
смятани за свещени животни на Марс, бащата на близнаците), докато Ромул видял
дванадесет и така спечелил.
Когато Ромул започнал да копае ров на мястото, където
градската стена щяла да бъде прокарана на 21 април 753 пр.н.е., Рем осмял една
част от работата, а друга възпрепятствал. Накрая Рем прескочил рова, което било
лоша поличба, тъй като това означавало, че укрепленията на града щели лесно да
бъдат разбити. И като резултат умрял. Различни са твърденията как е станало
това, една от версиите е, че е убит от брат си.
Ромул погребал Рем и продължил с изграждането на своя град.
Той нарекъл града на свое име — Roma и управлявал като негов първи цар.
След завършването на града, Ромул разделил гражданите на
Рим, които можели да се бият, на полкове от по 3000 човека пехотна войска и 300
човека кавалерия. Нарекъл ги „легиони“.
Останалите хора се превърнали в простолюдието на града и
извън тях Ромул избрал 100 от най-благородните мъже, които да бъдат градския
съвет. Той нарекъл тези мъже патриции, а техния съвет — римски сенат. Тези
благородници станали патриции не само защото били бащи на законни синове, но и
защото Ромул ги назначил да се грижат за бедните и слабите, както бащите се
грижат за своите синове.
Ромул създал на Рим репутацията на убежище за всички, които
искат нов живот. Поради това Рим привлякъл население от изгнаници, бежанци,
убийци, престъпници и избягали роби. Населението на града се увеличило толкова
много че той заемал пет от Седемте римски хълма: Капитолий, Авентин, Целий,
Квиринал и Палатин.