1945 г. след като научава, че съветските войски са превзели
Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и
обявява, че самоубийството е единственият изход. Безнадеждно губейки войната,
Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на
канцлерството, прекарва последните си дни.
Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното
действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти,
премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части.
Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - въпреки че е само на 56
години, той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след
грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.
С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и
още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда Гьоринг за опит да
заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със
съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната
продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на
промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).
Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света жертвайки се
във „Вагнеров стил”. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме
самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили
борбата за своя живот.
Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29
април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това
диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае
живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се
застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети
с бензин и изгорени в градината на канцлерството.